Показват се публикациите с етикет Захари Миленков. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Захари Миленков. Показване на всички публикации

БНР на 85. "ЗАЩО СЕГА? ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ Е ВЕЧЕН ..."



Автор: Захари Миленков
София, 24.01.2020 г.

Приятели, съществуват две рисунки на Чудомир /за мен гениален наш сънародник/, посветени на радиоразпръскването. Виждате ги. Едната е от 1934 година, а другата – от 1963 година.
За мен те по „странен” начин се шегуват с раздаваните от години награди „Сирак Скитник”:
„От 2001 г. по повод Деня на радиото (25 януари) с наградата „Сирак Скитник“ се отличават творци, допринесли за развитието на БНР като обществена медия.



Първият ѝ носител е писателят, военен кореспондент и дипломат Богомил Нонев, заемал поста директор на Българското радио в периода 1966-68 г. През годините носители на голямата награда са:
2002 г. – деканът на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Веселин Димитров
2003 г. – радиоводещата Божана Димитрова за цялостен творчески принос и новаторство в най-върховите постижения на БНР
2004 г. – диригентът и композитор Вили Казасян
2005 г. – директорът на Радиокомитета на Европейския съюз за радио и телевизия Райна Константинова
2006 г. – не е присъдена голямата награда „Сирак Скитник“
2007 г. – Посолството на Япония, оказало финансова помощ за закупуване на инструменти за Симфоничния оркестър на БНР
2008 г. – композиторът Георги Минчев
2009 г. – поетът и преводач Валери Петров
2010 г. – екипът на програма „Хоризонт“
2011 г. – Дирекция „Музикална продукция и състави“
2012 г. – диригентът на Детския хор на БНР, акад. Христо Недялков
2013 г. – предаването „Спорт и музика“
2014 г. – всички директори на Радиото /БНР/ в периода 1935 – 2013 г.:
Радио София
Сирак Скитник (Панайот Тодоров)
юни 1935 г. – март 1943 г.
Йордан Стубел (Йордан Бакалов)
март 1943 г. – август 1944 г.
Константин Константинов
август 1944 г. – септември 1944 г.
Орлин Василев (Христо Василев)
септември 1944 г. – 1945 г.
Карло Луканов
1945 г. – 1947 г.
Дирекция Радиоразпръскване и радиофикация към Комитета за наука, изкуство и култура
Мишо Николов
1949 г. – 1956 г.
Васил Иванов
1956 г. – 1960 г.
Българско радио (след 1968 г. част от Комитета за телевизия и радио)
Неделчо Ганчовски
1960 г. – 1965 г.
Алберт Коен
1966 г. – 1967 г.
Богомил Нонев
1967 г. – 1968 г.
Рад Каменски
1970 г. – 1971 г.
Комитет за телевизия и радио
Тодор Стоянов
председател
1968 г. – 1977 г.
Боян Трайков
зам.-председател
1973 г. – 1977 г.
Българско радио
Боян Трайков
май 1977 г. – юли 1981 г.
Комитет за телевизия и радио
Стефан Тихчев
май 1982 г. – януари 1986 г.
Лальо Димитров
януари 1986 г. – август 1987 г.
Любомир Павлов
август 1987 г. – декември 1989 г.
Филип Боков
декември 1989 г. – февруари 1990 г.
Комитет за радио
Александър Владков
март 1990 г. – юни 1992 г.
Българско радио
Иван Обретенов
юли 1992 г. – ноември 1992 г. (и.д.)
ноември 1992 г. – юни 1995 г.
Българско национално радио
Вячеслав Тунев
юни 1995 г. – юли 1997 г.
Лиляна Попова
юли 1997 г. – ноември 1997 г.
Мартин Минков
ноември 1997 г. – януари 1998 г. (и.д.)
Александър Велев
януари 1998 г. – януари 2001 г.
Данаил Данов
януари 2001 г. – февруари 2001 г. (и.д)
Иван Бориславов
февруари 2001 г. – април 2001 г.(невстъпил в длъжност)
Александър Бръзицов
март 2001 г. – май 2001 г. (и.д.)
Поля Станчева
май 2001 г. – май 2007 г.
Валери Тодоров
май 2007 г. – май 2013 г.
Радослав Янкулов
май 2013 г. – май 2016 г.
Александър Велев
от май 2016 г.

2015 г. – Оркестърът за народна музика
2016 г. – легендарният радиоводещ Тома Спространов
2017 г. – музикалните редактори на Българското национално радио
2018 г. – Симфоничният оркестър на БНР

Известна е на мнозина истината, че нещата се познават в сравнение! Не искам да кажа, че отправям критика в това отношение към присъстващите в списъка по-горе. Не! Но всички те са малко или повече в ролята на глашатая, който Чудомир е изобразил шеговито и така точно посочил в названието. И за него, за Чудомир, това не е радиоразпръскване! Всички те , като чудомировия герой, притежават информация, а някои и знания, звучни, а при някои и красиви, фоногенични гласове, поставени или са се поставили на лично място на мегдана, но това не е РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ! 

Липсва какво? Липсва радиото като техника! Без него те, наградените, могат да се стремят към максимума на това, с което ги е надарила майката - природа, но резултатът ще покрива в най-добрия случай... мегдана. Или ще трябва да се насочат към печата. Или телевизията, но и тя използва радиовълните и радиотехниката! А за носители на голямата награда „СИРАК СКИТНИК” „... се отличават творци, допринесли за развитието на БНРадио като обществена медия” ! Радио!

Посочете ми поне един от списъка, който да е оценен най-високо за това, че е осигурил радиото като техническо средство на наградените журналисти и управленци, работили, някои години, а други само минали през най-високото място на мегдана! Радиото като техническо средство е неразривно свързано с програмните задачи, а често и предопределящо ги, пораждащи ги, средство и специалисти, даващи идеи и простор на мисълта на журналистите и останалите творци! И довеждащи тяхната талантлива мисъл до всеки от обществото! А такива „техници” Българското радио има и трябва да се гордее и да ги отличава най-високо!

Журналистите имат своите годишни журналистически награди!
Музикалните състави и изпълнители имат най-разнообразни български и международни награди, като музиканти!

Но от създателите и ръководителите на техниката на Българското радио – нито един в най-високия списък! Едва, когато и такива радиотворци се появят в този списък, може да говорим за покрити критерии за избор на заслужили творци на тази технико-журналистическа или журналистическо-техническа обществена медия! И тогава имената от горния списък ще добият своята заслужена, премерена тежест!

Преди няколко години записах спомените на един от най-заслужилите технически директори на Българското радио. Започнал и изминал своя творчески път от долу до горе и останал технически директор цели 18 години! Не търсете такава цифра в горния списък! Там няма да намерите нито един, останал заслужено толкова дълго на най-високото и отговорно място!
Записът, който направих е няколко часа, защото той имаше какво стойностно да разкаже! От тях извадих само 6 минути. Моля ви, чуйте ги.

Когато направих Клуба на дългогодишния радиоработник /сега Клуб „Родно радио”/ към Музея за история на радиото в България, аз и два-тримата ми помощници в това богоугодно дело имахме пред вид и нуждата да не допускаме нашите колеги – журналисти и техници, дали живота си в Радиото да се почувстват забравени. Те не заслужават това! Но не всички на тази възраст имат физическата възможност да излизат от домовете си за да бъдат с колегите си в Клуба. А възможностите на единствената уредничка на Музея – физически /финансова - никаква/ са нищожни! Възможностите и на други от членовете на Клуба също са много, много ограничени... 

Но какво пречи, питам аз, поне за големи празници на Българското радио, пенсионерите, заслужилите, чийто списъци ще си подготвят съответните редакции и служби да получат поне покана или поздравление? 

Този технически директор, за когото говоря, живее вече от години сам, а няма и физическа възможност да излезе от дома си. Но би се радвал ако получи поне покана... Поне аз так си мисля. Убеден съм, че това се отнася и за много, много други. Та ако щете, само изготвянето на списъците, за които говоря, ще е вече пробив в стената на забравата! А може би има, но в Музея такава информация не се е „промъкнала”. 

Той, Музеят, за БНР почти не съществува! 

Тези дни се наложи да мина по топлата връзка между двете сгради и там, между портретите на ръководителите на Радиото – носители на Голямата награда „Сирак Скитник” все още няма портрета на един забравен, но също носител на голямата награда. Музеят успя да намери даже негова снимка и да провокира корекцията в информацията за директорите на Радиото – вече го има в горния списък, но не може да върне физически неговата снимка на заслуженото му място. Радиото, неговите ръководители са тези, които първи трябва да се хвърлят и с примера си да разбиват стената на забравата. А то, какво става...

Остана само, за мен, спорната украса на входа на Новата сграда. Там даже няма и информация, че някъде другаде в България може да се види повече за историята на Българското радио!
Обърнете се към интернет страницата на БНР и там в предоставеното поле за търсене напишете думата ТЕХНИКА!
И?
НИЩО !!!

Къде още да потърсите? 

Остава Музеят за история на радиото в България на името на проф.доктор Веселин Димитров! Но той е в друго ведомство и не за Музея днес говоря! И не му правя реклама. А там действително техниката съществува ръка за ръка с останалите радиотворци вече над 20 години! В Златната книга на Музея те също са ръка за ръка! Колко от Генералните директори познават достатъчно богатата история на Българското радио? Колко от тях лично са посетили 

Музея или са подтикнали своите преки сътрудници да го посетят?

Говоря за генерална промяна в отношението на БНР към своите технически върхове! Вярно е, че има технически специалисти получили някои по-малки отличия на същите тържества, когато са раздавани големите награди „Сирак Скитник”. Но на върха няма! Незаслужено!!! Аз веднага мога да посоча две имена отдавна защитили своето място там, най-високо: Асен Маринов и Иван Симов! И не само за тези двама ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАСЛУЖИЛИ технически лидери на Българското радио говоря! 

По важното е всички радиотворци да се проникнат от уважение и разбиране, че Радиото, като обществена медия е съвокупност от творческите усилия и постижения на всички! И с наградите в бъдеще да се възпитава в младите това безспорно отношение! За досегашния резултат виня и не малко от наградените с най-високата степен на „Сирак Скитник”. Някои от тях са обсъждали и са гласували поредните награди...Как са успяли да сравнят приноса на един появил се например за няколко месеца и изчезнал от... мегдана, с 18 години принос - високоотговорен и решаващ за „...развитието на БНР като обществена медия” ? 



Трябва ли да разказвам за дългогодишния изключителен принос на инж.Асен Маринов за Българското радио и за българската наука? 

Само в ръководството на техниката на Българското радио – 16 изключително трудни години! За създаването на звукозаписа в Българското радио...За функционирането на Радио София по време на войната? За спасяването и възраждането на световно ниво на производството на модерни грамофонни плочи в държавата и пряко свързано и с дейността на Българското радио? За модернизирането на Първо студио или приносът му за развитието и приложението на науката „Акустика” в България? Връх в държавата, с най-високи награди! Но все още недостоен за големия „Сирак Скитник...За разлика от някои „глашатаи” стояли на мегдана по два-три месеца ...

Държавното „Радио София” започва да съществува, да функционира, едва когато Наредбата-закон на Правителството и Указът на Цар Борис !!! от 25 януари 1935 година национализират техниката на „Родно Радио”! 

Без тази техника и технически съоръжения – предавател и др. назначените държавни служители – бъдещи радиожурналисти все още не са били Радио! Други постоянно твърдят, че този Указ утвърдил държавния монопол върху радиоразпръскването в България. Нищо подобно! Държавата има монопол върху радиото в България още от 1927 година, от Първия закон за радиото! А държавата продължава да има Радио и в най-тежките години на войната, под бомбите, защото е имала и има технически специалисти от най-висока класа! Като инж. Асен Маринов! Решаващи за нейното функциониране технически специалисти!
Накрая трябва ли да поискам извинение за безпокойството?
Няма да го направя!
---

Снимки: 1 и 2 - рисунките на Чудомир
3 - инж. Асен Маринов - снимка преди 10 януари 1944 година.