Показват се публикациите с етикет Мария Гулегина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мария Гулегина. Показване на всички публикации

09 април, 2019


Автор © Иван Върбанов 

След възхитителното си представяне на сцената на Софийската опера и балет в края на месец януари като Кундри в „Парсифал” на Вагнер, топ-сопраното, което шества по всички световни сцени и завоюва титлата „Кралицата на Верди” - Мария Гулегина, ще се представи като Амелия в операта „Бал с маски”. 

Гулегина гастролира с блестящи превъплъщения във всички големи роли на италианския композитор в най-престижните международни сцени.  Тя е единствената руска певица, която изиграва повече от 160 спектакъла в Метрополитън опера и излиза в главните роли от 17 оперни заглавия на сцената на Ла Скала. Суперлативите на критиката варират от "руското сопрано с вердиевска музика в кръвта си" до "вокално чудо".

В навечерието на дебюта си в София, по покана на акад. Пламен Карлатов, Мария Гулегина подчерта, че е пяла почти във всички големи оперни театри по света, а първото гостуване посвещава с преклонение, респект и уважение на паметта на великите гласове на България - Гена Димитрова и Николай Гуров, с които не само е работила заедно, не само са били приятели, но ги чувства и като свои родители.

Мария Гулегина пее за първи път ролята на Амелия през 1987 година на сцената на Миланската Скала с Лучано Павароти.  Признава, че Верди е нейният любим композитор. Нещо повече – казва, че Верди е в кръвта й. Критиката я определя днес като едно от най-изключителните и въздействащи драматични сопрани в света, които се на сцена. Аз бих добавил към тази оценка: изключителен артист, с огромно въздействие – заради мощната емисия на гласа, способността й да се превъплъщава и най-важното – да пресъздава реалистично и многопластово героините си.

29 януари, 2019



By Ivan Varbanov

“I have sung at almost all great opera theatres in the world. Now I am coming also at the Sofia Opera, in order to pay my reverence, respect and deference to the memory of the great voices of Bulgaria – Ghena Dimitrova and Nicolai Ghiaurov, with who we not only worked together, we were not just friends, but I feel them also like my parents. Each theatre is a temple and now I bow before the greatness of the Bulgarian singers”. This is what said the opera diva Maria Guleghina, who arrived in Sofia to sing on the stage of our first opera theatre in the opera “Parsifal” by Richard Wagner, production by Acad. Plamen Kartaloff.

The audience will have the chance to see and listen to the singer with world fame in two successive spectacles – on 30 January and on 1 February 2019, in the role of Kundry. Maria Guleghina is often called “Queen of Verdi” – because of her triumphal participation in the project of the same name, as well as because of her brilliant incarnations in all big roles of the Italian composer on the most prestigious international stages. Guleghina is the only Russian singer, who has performed in more than 160 spectacles at the Metropolitan Opera and has appeared in the main roles of 17 opera titles on the stage of La scala. The superlatives of the critique vary from “the Russian soprano with Verdi’s music in her blood” to “a vocal miracle”.

35 years continues Maria Guleghina’s successful career. She started at the Conservatoire in Odessa. Now she considers that her time there was as if not of the most productive ones. The real work in mastering of the singing art she achieved after that – with the lessons by Yevgeny Nikolaevich Ivanov, who gave her the bases of vocal mastery.

“The professionally placed voice will sound everywhere”, said Guleghina. “In this hides the mastering of the school and the technique of the correct opera singing. If the voice is not trained, then, unconditionally, it will not be heard in the hall”. She admits that the work on each part requires time and hard work. “The bel canto is not only solfeggio, correct singing, breathing, phonation, phrasing, dynamics, interpretation, diction. Important is the state, the actor’s presence, the emotion. For the young singers today, the photo sessions are as if more important than the voice itself. The young people of today want to be known right away, to be on the magazine covers, they are looking for the outward brilliance, the quick fame. I don’t understand all this. I would like to recommend them to work exceptionally strictly with the scores, to make sense of each pause, to polish their voices. For every successful singer is important to find his or her teacher. But be careful! Today there are many people, who present themselves as teachers. And with participation in master classes one does not become a first-class singer”, pointed out Maria Guleghina.

Her professional path started at the Minsk State Opera and Ballet in 1985. She didn’t succeed to sing on the stage of the Odessa Opera. She was awarded the title “Honoured Artist of Belarus”, when she was just 24-year old. She started an unsurmountable argument with the management of the theatre in Minsk and she insisted the opera spectacles to be performed in the original language. This fight brought her only troubles, as far as at that time it was adopted to sing only in Russian. However, the circumstances turned in her benefit. Now, from the distance of time, Maria Guleghina defines exactly these events as the challenge, which gave her the impulse to look for new horizons and to part abroad.

Paata Burchuladze, who was singing successfully at La scala and knew her well, recommended the young singer and she received the exceptional chance and a contract to perform the role of Amelia from “Un ballo in мaschera” by Verdi. Maria was just 25-year old. She answered positively to the invitation of the Director Cesare Mazzonis and debuted, and her partner was Luciano Pavarotti. After the stunning success, followed invitations for participations at the celebrated opera theatres in Berlin, San Francisco, Chicago, London, Rome, Monte Carlo, Vienna.

After her Metropolitan debut, where she sang in the production of “Andrea Chénier” again with Pavarotti, Guleghina appeared on the МЕТ stage more than 130 times. There followed “Tosca”, “Aida”, “Norma”, “Adriana Lecouvreur”, “Cavalleria rusticana”, “Nabucco”, “Dame Pique” ... In 1991, she presented herself also at the Vienna Opera, and at Covent Garden she sang Fedora with Placido Domingo. In 1996, she grabbed the Giovanni Zenatello Award for debut with the role of Abigail from “Nabucco”. She received invitations for Paris, Japan ...

Her partners were legends like Luciano Pavarotti, Placido Domingo, Leo Nucci, Renato Bruson. She is thankful to Domingo, who gave her a helping hand and insisted she to come back on the stage after a hard moment – the loss of her mother. Guleghina two times escaped from the hospital, in order to be on one stage with the Maestro. The one time – because of the Jubilee spectacle at Covent Garden, when Domingo conducted, and the second one – when he entrusted to her Aida, regardless that she had missed all the orchestral rehearsals. She has worked with the conductors Gianandrea Gavazzeni, Riccardo Muti, James Levine, Zubin Mehta, Valery Gergiev, Fabio Luisi and Claudio Abbado. The stage director, who she points out for her teacher on the stage, who revealed to her the secrets of the actor’s mastery, is Piero Faggioni.


“Before coming to Sofia to take part in “Parsifal”, I saw Academician Kartaloff’s production. I liked it very much and this is why I accepted the invitation”, admitted Maria Guleghina. “It is necessary not only to demonstrate vocal mastery, but to be plastic, it is obligatory the content and the music to be expressed at an emotional level. The most important in this production is to show the composer’s idea. Wagner requires a high level of spirituality. Kartaloff has visualized brilliantly Wagner’s music. It is complicated to sing these big intervals in the vocal parts. There are also acrobatic tasks, which I have to combine on the stage. To sing Wagner, it is necessary to have a very vigorous vocal apparatus. When the singer has a correct vocal school and training of the voice, nothing will harm him or her. I imagine Wagner’s music as if I enter a typhoon and I start surfing”, explained Guleghina and she added: “To be able to understand and interpret Wagner, one must have big experience in the Italian school. Now I feel an indescribable rapture that I am singing this music, that I can experience it. I am glad that everything written by the composer is in the production, it is shown very distinctly.”


In Acad. Kartaloff’s production of “Parsifal”, which continues 3 hours and a half, are coded the esoterism and the metaphysics, the liberation of the souls. The spiritual brotherhood – this is the image of Parsifal. The spectacle is a feast of the senses, because the opera is being watched, listened to and even read – because of the surtitles. The work was called by the composer a festive mystical mystery. But it is also a show, as well as deep art. An experience, philosophical work, in which is being constructed a parallel world, in which the characters partner each other till the reaching of the state of Nirvana – enlightenment, awakening, ascent of the spirit. Love to the fellow-man and brotherhood between people are the production’s carrying messages.

The Director of the Sofia Opera and Ballet Acad. Plamen Kartaloff announced that Maria Guleghina will come back after “Parsifal” again on the stage of our first opera theatre in the spectacles of “Tosca” and “Turandot”.

Maria Guleghina doesn’t like to speak about her charity activity. Because of her active social engagement and big heart, she was awarded a Golden medal by the Moscow and All-Russian Patriarch Alexy II. She took part in the campaign of the White Rose Foundation, which is under the patronage of Svetlana Medvedeva, and collected money for fight with the women’s oncological diseases. She said that she wished and she would do everything to support people on an unequal footing.

25 януари, 2019



Автор: Иван Върбанов

"Пяла съм почти във всички големи оперни театри по света. Сега идвам и в Софийска опера, за да отдам моето преклонение, респект и уважение към паметта на великите гласове на България - Гена Димитрова и Николай Гуров, с които не само работихме заедно, не само бяхме приятели, но ги чувствам и като свои родители. Всеки театър е храм и сега аз се покланям пред величието на българските певци". Това каза оперната дива Мария Гулегина, която пристигна в София, за да пее на сцената на Първия ни оперен театър в операта "Парсифал" на Рихард Вагнер, постановка на акад. Пламен Карталов.

Публиката ще може да види и чуе певицата със световна слава в два поредни спектакъла - на 30 януари и на 1 февруари 2019 г., в ролята на Кундри. Мария Гулегина, наричана често "Кралицата на Верди" - и заради триумфалното си участие в едноименния проект, и заради блестящите си превъплъщения във всички големи роли на италианския композитор в най-престижните международни сцени. Гулегина е единствената руска певица, която изиграва повече от 160 спектакъла в Метрополитън опера и излиза в главните роли от 17 оперни заглавия на сцената на Ла Скала. Суперлативите на критиката варират от "руското сопрано с вердиевска музика в кръвта си" до "вокално чудо".


35 години продължава успешната кариера на Мария Гулегина. Започва в Консерваторията в Одеса. Сега счита, че там времето й като че не е от най-продуктивните. Същинската работа по овладяване на певческото майсторство постига след това - с уроците при Евгени Николаевич Иванов, който й дава основите на вокалното майсторство.

"Професионално поставеният глас ще звучи навсякъде", казва Гулегина. "В това се крие овладяването на школата и техниката на правилното оперно пеене. Ако гласът не е поставен, то, безусловно, той няма да се чува в залата". Признава, че работата над всяка партия изисква време и упорита работа. "Белкантото не е само солфеж, правилно пеене, дишане, фониране, фразировка, динамика, интерпретация, дикция. Важно е състоянието, актьорското присъствие, емоцията. За младите певци днес, като че по-важни са фотосесиите от самия глас. Младите днес искат да бъдат известни веднага, да бъдат на кориците на списанията, търсят външния блясък, бързата слава. Не разбирам всичко това. Бих им препоръчала да работят изключително стриктно с нотните партитури, да осмислят всяка една пауза, да шлифоват гласовете си. За всеки успешен певец е важно да намери своя учител. Но, внимавайте! Днес има много хора, които се представят за учители. А и с участие в майсторски класове не се става класен певец", посочва Мария Гулегина.

Професионалният й път започва в Държавния театър за опера и балет в Минск през 1985 г. Не успява да пее на сцената на оперния театър в Одеса. Присъждат й званието "Заслужил артист на Беларус", когато е само на 24 години. Влиза в непреодолим спор с художественото ръководство на театъра в Минск и настоява оперните спектакли да бъдат изпълнявани на оригиналния език. Тази битка и носи само неприятности, доколкото по онова време е възприето да се пее единствено на руски. Все пак обстоятелствата се обръщат в нейна полза. Сега, от дистанцията на времето, Мария Гулегина определя точно тези събития като предизвикателството, което и дава импулс да потърси нови хоризонти и да излезе зад граница.

Паата Бурджуладзе, който пее успешно в Ла Скала и я познава добре, препоръчва младата певица и тя получава изключителния шанс и договор да изпълни ролята на Амелия от "Бал с маски" на Верди. Мария е само на 25 години. Отговаря положително на поканата на директора Сезар Мацонис и дебютира, а нейн партньор е Лучано Павароти. След зашеметяващия успех, следват покани за участия в знаменитите оперни театри в Берлин, Сан Франциско, Чикаго, Лондон, Рим, Монте Карло, Виена.

След дебюта си в Метрополитън, където пее в постановката "Андре Шение" отново с Павароти, Гулегина излиза на сцената на МЕТ повече от 130 пъти. Следват "Тоска", "Аида", "Норма", "Адриана Лекуврьор", "Селска чест", "Набуко", "Дама пика" ... През 1991 г. се представя и във Виенската опера, а в "Ковънт Гардън" пее Федора с Пладисо Доминго. През 1996 грабва премията "Джовани Дзантанело" за дебют с ролята на Абигаел от "Набуко". Получава покани за Париж, Япония ...

Партнират й легенди като Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Лео Нучи, Ренато Брузон. Благодарна е на Доминго, който й подава ръка и настоява да се върне на сцената след тежък момент - загубата на нейната майка. Гулегина два пъти бяга от болница, за да бъде с Маестрото на една сцена. Единият път - заради юбилейния спектакъл в Ковънт Гардън, когато Доминго дирижира, и вторият - когато й поверява Аида, независимо, че е изпуснала всички оркестрови репетиции. Работи с диригентите Джанандреа Гавацени, Рикардо Мути, Джеймс Ливайн, Зубин Мета, Валерий Гергиев, Фабио Луизи и Клаудио Абадо. Режисьорът, който тя посочва като свой учител на сцената, разкрил й тайните на актьорско майсторство е Пиеро Фаджони.

Мария Гулегина не обича да говори за своята благотворителна дейност. Заради активната си социална ангажираност и голямото си сърце е отличена със златен орден от Московския патриарх и на цяла Русия - Алексей Втори. Взима участие в кампанията на фонд "Бяла роза", която е под патронажа на Светлана Медведева, и набира средства за борба с женските онкологични заболявания. Казва, че иска и ще прави всичко, за да помага на хората в неравностойно положение.


"Преди да дойда в София, за да участвам в "Парсифал", видях постановката на академик Карталов. Харесах я много и затова приех поканата", признава Мария Гулегина. "Нужно е не само да демонстрираме вокално майсторство, да бъдем пластични, задължително е да бъде изразено съдържанието и музиката на емоционално ниво. Най-важното в тази постановка е да бъде показана идеята на композитора. Вагнер изисква високо ниво на духовност. Карталов блестящо е визуализирал музиката на Вагнер. Сложно е да бъдат изпети тези големи интервали във вокалните партии. Има и акробатични задачи, които трябва да съвместявам на сцената. За да пееш Вагнер е нужно да имаш много здрав вокален апарат. Когато певецът има правилна вокална школа и постановка на гласа, то нищо няма да му навреди. Представям си музиката на Вагнер сякаш влизам в един тайфун и започвам да сърфирам", обяснява Гулегина и допълва: "За да можеш да разбереш и интерпретираш Вагнер, трябва да имаш голям опит в италианската школа. Сега изпитвам неописуем възторг, че пея тази музика, че мога да я изживея. Радвам се, че всичко, което е написано от композитора го има в постановката, показано е много релефно".


В постановката "Парсифал" на акад. Карталов, която продължава 3 часа и половина, са кодирани езотеризма и метафизиката, освобождаването на душите. Духовното братство - това е образът на Парсифал. Спектакълът е празник на сетивата, защото операта се гледа, слуша и дори чете - заради субтитрите. Творбата е наречена от композитора тържествена мистична мистерия. Но тя е и зрелище, и дълбоко изкуство. Едно преживяване, философска творба, в която се изгражда паралелен свят, в който образите си партнират до достигането на състоянието на Нирвана - просветление, пробуждане, издигане на духа. Любовта към ближния и братството между хората са носещите послания на постановката.

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов обяви, че  Мария Гулегина ще се завърне след "Парсифал" отново на сцената на Първия ни оперен театър в спектаклите на "Тоска" и "Турандот".

Вижте какво още каза Мария Гулегина в следващото видео: