Показват се публикациите с етикет Пламен Карталов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пламен Карталов. Показване на всички публикации

05 декември, 2019

РАЗТЪРСВАЩАТА ИСТОРИЯ НА „КЛЕТНИЦИТЕ“ ОТ 6 ДЕКЕМВРИ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА


Автор: Иван Върбанов

Разтърсващата история на „Клетниците“, създадена от Виктор Юго и доразвита с музиката на Шьомберг, ще бъде представена на сцената на Софийската опера от 6-ти декември.

Подготовката за зрелищната мегапродукция започва преди повече от година с кастинг на артистите, които трябва да са певци от класа, но уникални и специфични. Търсят се гласове със съвременно поп звучене, но не и традиционно школувани оперни певци. Солистите в мюзикъла трябва да играят – на първо място, а с гласовете си да рисуват релефно чувства, емоции, да пресъздават състояния и характери. На българския пазар изборът от точно такива артисти – интерпретатори,  в тази музикална ниша, не е особено голям.

И все пак, тежестта и очакванията за успеха на българския сценичен вариант пада върху доказалите се вече във „Фантомът“ и „Мамма Миа“ -  Весела Делчева, Влади Михайлов, Николай Сотиров, Деница Шопова, а към тях се добавя и участието на родната звезда Орлин Павлов, който се реализира и се наложи изключително успешно с музикалните си проекти на поп сцената и в киното. В екипа идват и солистите от Музикалния театър – Боби Спиров и Румен Григоров, нашумелият финалист от тв формата „България търси таланти“ Вениамин Димитров и още ярки актьори и изпълнители.

Музикалната подготовка е поверена на Светльо Лазаров, който бе диригент на „Мамма Миа“ и започна работата по извайване на музикалните образи от септември – ден след края на лятното турне на творбата с хитовете на АББА.

В най-голяма степен трудността на задачата по създаването на представлението произтича от изискването за живото пеене на артисти, които да могат да се изразят на езика на музиката и да бъдат подготвени на висота за натоварването и сложността на драматургията и партитурата. А тя задава трудни за пеене музикални арии, номера и ансамбли, изисква усет и прецизност - в пъти повече от изпълнения по време на редови поп или рок концерт, натоварва гласовия апарат по нов начин, поставя препятствия пред музикалността и дори пред паметта на изпълнителя да следва компонентите на тази поп-опера.

Диригент на мюзикъла ще бъде маестро Игор Богданов, който до скоро бе в състава на Музикалния театър, но прие поканата на директора на Операта – акад. Карталов, и започна активна работа като музикален ръководител на редица спектакли, ангажимент, който разгръща в пълен обем творческия капацитет и потенциала на таланта му.

Какъв ще бъде отгласът от сценичното пресъздаване на този вълнуващ и вечен сюжет на сцената на Софийската опера под режисурата на акад. Пламен Карталов, дали ще се запечати в съзнанието на публиката „Химнът на смъртта“, как ще бъдат аплодирани барикадите на една обречена революция, дали спектакълът ще успее да докосне и разтърси публиката до степен на лична трансформация от видяното – предстои да видим.

И най-важният въпрос: Дали и в каква степен публиката ще даде своята благословия и положителен вот, дали ще засвидетелства одобрението си, за поетия нов курс от първия ни оперен театър – да отвори вратите на храма на българското оперно и балетно изкуство за нови търсения, посоки и жанрове, курс, който руши табута и стени, за да допусне съвсем нова публика в залата?

Отговорът ще проличи от нивата и от ръста на продажбата на билети. И, надявам се, от позитивните резултати в бокс-офиса на Софийската опера и балет.

А дали мениджмънтът ще посегне към рок-концерти и класически оперети на сцената на Операта? Предизвикателства, които биха могли да бъдат желани от публиката и пазара. И които биха могли да превърнат Софийската опера и балет в национален академичен театър за всички музикално-сценични жанрове, които се срещат на музикалната арена. 

Софийската опера и балет - пазител на стандартите и традицията и авангарден носител на новите тенденции, е най-високата музикална сцена в България, институция с международна слава. 

Екипът ни желае „На добър час!“ на „Клетниците“.  

18 ноември, 2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ ПРАВИ ЕПОХАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ С „КЛЕТНИЦИТЕ“ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА


Автор © Иван Върбанов

Пламен Карталов прави епохална революция в Софийската опера. Най-накрая музикалният феномен „Клетниците“ идва в България. Пътят на успеха е отъпкан – първо с „Фантомът на операта“, който взе и „Кристална лира“ за режисьора и постановъчния екип; втората стъпка бе с „Мамма Миа!“ - възторжените овации на публиката съпровождаха всички представления и националното турне. Сега се задава триумфът с хитовия мюзикъл „Клетниците“ - носител на над 100 международни награди,една епична приказка за страстта и изкуплението.

Заглавието е истинска модерна класика, която стъпва на романа на Виктор Юго и притежава една от най-запомнящите се партитури за всички времена. Творбата е показана за първи път в Лондон през 1985 г. Бихме могли да я определим дори като поп-опера, защото мелодиите преливат една в друга, а изключителният сюжет превърна „Клетниците“ в шедьовър на съвременната музикална сцена. 

Music Theatre International, една от компаниите на продуцента Камерън Макинтош, е най-големият собственик на вторични авторски права на най-великите мюзикъли в света. Именно Камерън предоставя на Пламен Карталов правата за постановка в София още през далечната 1987 г., но реализацията тогава изглежда невъзможна, защото изисква мощен ресурс – сумата за осигуряване само на микрофоните е изчислена на стойност от над 60,000 долара. 

Времето е дошло и българската публика ще се наслади на мегапродукцията в поредица от спектакли. Софийската опера ще вдигне премиерно завесата си за „Клетниците“ на 6 декември, а следващите дата за тази година са само на: 7,8,10,11,12 и 13-и декември. В първите дни на новата 2020 г., творбата на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг ще бъде показана на 9, 10, 11 и 12-и януари. 

Подготовката започна през септември със старта на творческия сезон 2019/2020 г. Щастливците, които са избрани за изпълнители на ролите са одобрени измежду 100 кандидати от Камерън Макинтош. Музикалната подготовка е поверена на Светослав Лазаров, а диригент ще бъде Игор Богданов. Адаптацията е на Тревър Нън и Джон Кеърд, а оригиналните оркестрации са дело на Джон Камерън. Режисьор - акад. Пламен Карталов.


МЮЗИКЪЛЪТ „КЛЕТНИЦИТЕ“ Е ГЛЕДАН ОТ 120 МИЛИОНА ДУШИ В 52 СТРАНИ И Е ИЗИГРАН НА 22 ЕЗИКА



sdfg
Сър Макинтош, снимка: Уикипедия

Камерън Макинтош е най-успешният, влиятелен и мощен театрален продуцент в света. В продължение на 50 години той продуцира повече мюзикъли от всеки друг в световната музикална история, в това число и трите най-дълго играни заглавия: „Клетниците“, „Фантомът на операта“ и „Котките“.

По повод на 25-годишнината на „Клетниците“ Камерън решава да създаде нови версии на класическите мюзикъли, които се оказват толкова успешни, колкото и самите оригинали. Днес първоначално създадената творба отбелязва своята 34-та годишнина. През 2012-та екранизацията на едноименния мюзикъл вече е факт. Камерън продуцира, Том Хупър е режисьор, а сценарист – Уилям Никълсън. Музикалният филм е с бюджет 61 милиона долара, но изкарва приходи от над 441 милиона долара. Лентата, разпространявана от Юнивърсъл, спечели престижните награди „Оскар“, „Златен глобус“ и приза на британската филмова академия – BAFTA.

Финансистите изчисляват, че общият бюджет на продуцираните от Макинтош най-дълго играни заглавия - „Клетниците“, „Фантомът“ и „Котките“, са изисквали вложения на стойност от почти 1 млрд. долара или 658 млн. лири.

Признава, че ако не е станал театрален продуцент е щял да се занимава с архитектура. Днес той влага, освен в собствените си продукции, но и в закупуването на нови сгради - част от веригата театри, които притежава. Има и собствена фондация, която подкрепя множество благотворителни инициативи, организации, личности, театрални проекти.

Камерън Макинтош вярва, че е необходимо да бъдат създавани нови версии на класическите заглавия. Независимо колко блестяща е била първоначалната продукция винаги е нужно тя да бъде възраждана и обновявана, за да привлече нова публика. Казва, че най-доброто му качество е да бъде хамелеон и ако някой е написал нещо интересно, той ще бъде катализатора, който създава продукта и го превръща в успешен.

Акад. Пламен Карталов по време на церемонията "Будител 2019"


КАКВИ СА ВИЗИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ И РЕЖИСЬОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА КАРТАЛОВ?

Отварянето на храма на високото оперно и балетно изкуство за едни от най-популярните и нашумели мюзикъли е част от мениджърската визия на акад. Пламен Карталов, умението му да провижда отвъд бариерите, табутата, ограниченията и границите, които не бива да съществуват в развитието на музикално-сценичното изкуство. Търсенето, очакванията на публиката и динамиката на пазара задължават всеки ръководител на музикален културен институт да бъде в крак с тенденциите и да гарантира продукции и заглавия, за които настоява публиката. Отварянето на ветрилото на жанровото разнообразие вече не е само пожелателно, а задължително за водещите театри по света. И те го правят, защото така засилват финансовите си постъпления, но и успяват да привлекат нова аудитория в оперните театри. Веднъж влезли, за да видят предпочетеното от тях мюзикълно заглавие, те са привлечени по естествен и достъпен начин и от другите музикални продукции – балети, опери, концерти. Независимо какви са мотивите или причините, то трябва да отчетем тенденцията на миксиране на музикалните сценични жанрове – реалност, която става част от новата музикална култура. Явно, че кръстосаната инфузия е от полза за всички – меценати, маркетолози, продуценти, аудитория. Синтезът на изкуствата привлича и художествени експозиции, които се съчетават с музика и танц – нов вид музикален пърформанс в класическия оперен театър. Художествената виртуозност, уникалността на артиста, иновацията, неповторимостта в интерпретацията и класата на професионализма са задължителни за всеки творец, независимо от сферата на неговата изява. Явно е, че ако до вчера изучавахме границите през призмата на субективните идеали или се опитвахме да ги проумеем и обясним, то днес всичко се развива и синтезът на музика и театър налага нови закони и премахва забраните.

Хубавата и красива музика е такава, независимо от жанра си. А от гледната точка на един певец, то няма нищо по-хубаво, ако джаз или поп изпълнител овладее класическата постановка, която дава лекота, правилно звукообразуване, гъвкавост, полетност, изисква чист текст, изразност на емоцията, експресия. Силната техника на певеца е в основата на граденето на голямата кариера, независимо дали е на оперната сцена на Метрополитън, на Бродуей или в джаз клубовете, нали?


ЗА СБЪДВАНЕТО НА ЕДНА ГОЛЯМА РЕВОЛЮЦИОННА МЕЧТА

„Една от основните задачи и роля на съвременния оперен театър е той да служи на философската идея на изкуството - да бъде барометър на епохата си“, ни припомня завета на Гьоте директорът на Софийската опера и режисьор на „Клетниците“ - акад. Пламен Карталов. Уточнява, че да постави на българска сцена хитовия мюзикъл е правилен и актуален избор. 

„Това е нова, революционна идея – редом с основния репертоар, изграден от великите шедьоври на световната оперна и балетна класика на композиторите от различни епохи, да бъде показан и музикалният феномен „Клетниците“, посочва акад. Карталов. По думите му всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността.

„Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси, са все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластовете на което и да е политическо и обществено поведение“, обяснява Пламен Карталов. 

Уточнява, че в постановъчното решение търси достигането на социален и духовен катарзис чрез внушенията на гениалната драматургията на мюзикъла. 

„Принципът на кинетичното действие е в динамиката на епизодите, бързината на ловко сменящите се картини, контрастните сцени, израстването в движение на характерите и следващите ги събития, взаимоотношенията на контрастните ракурси и линии на непрекъснато напрежение. Убеден съм и вярвам, че те дават шанс на зрителя да „влезе“ в действието, да се идентифицира с емоциите на героите и да съпреживее събитията на сцената. Състоянията, обстоятелствата, поведенческите модели са напълно валидни и днес в живота ни. Като режисьор изисквам подчертаването в актьорската игра на вълнуващите взаимоотношения между главните персонажи, настоявам те да са в пълен и хомогенен синхрон с палитрата, изградена от ярката чувствителност и силата на вокалните образи. Химнът на младите бунтари, в името на свободата и прогреса, е: "Да живее смъртта!".

Академик Карталов подчертава, че една от най-важните задачи в режисьорската му работа е постигането на детайлната разработка и портретуване с най-фини и многоцветни багри - част от индивидуалния спектър на всеки един от артистите, независимо дали те изпълняват малка или централна роля. 

„Ансамбловата мощ и емоционалните внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката за посвещението ми в режисьорската работа, която заслужава сценичното претворяване на този мюзикъл – феномен“, обобщава режисьорът – постановчик акад. Пламен Карталов. 

Откровено споделя, че голямата му мечта е била да сътвори своя революция в изкуството с поставянето на „Клетниците“ през 1987 г. - цели две години преди идването на новата историческа епоха, която преобърна социалния, обществен и политически живот в България чрез силата на демократичните промени. 

Остават по-малко от три седмици до сбъдването на този проект – символ. Всички са на барикадите зад кулисите. Подготовката върви усилено и по план. Успехът на „Клетниците“ в София е предизвестен, защото под тази продукция се подписват един до друг все утвърдени и изтъкнати професионалисти със световна слава.

КОЙ Е ЗВЕЗДНИЯТ СЪСТАВ НА „КЛЕТНИЦИТЕ“


Вече са ясни победителите в кастинга за българската продукция, които бяха отсети измежду стотицата кандидати от лондонската агенция на Макинтош.

В ролята на Жан Валжан ще се превъплътят: Владимир Михайлов и Богомил Спиров. Жавер: Орлин Павлов, Атанас Сребрев. Мариус: Вениамин Димитров. Фантин: Весела Делчева, Паолина Малешкова. Епонин: Тереза Тодорова, Деница Караславова, Стефани Харалампиду. Тенардие: Румен Григоров, Пламен Гранжан. Мадам Тенардие:Деница Шопова, Юлияна Тодорова, Весела Янева. Козет: Елица Красимирова, Анна Вутова. Анжолрас: Емил Павлов, Калин Душков. Малката Козет: Анжелина Денчева, Ива Сомлева. Епископ: Николай Сотиров, Николай Войнов. Старши майстор: Николай Павлов.  Гаврош: Антон Петров, Владимир Илисавский. Офицер: Боян Арсов.

По договор с CAMERON MACKINTOSH, продукция на BOUBLIL and SCHÖNBERG’S. Мюзикъл от АЛЕН БУБЛИЛ и КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ по романа на ВИКТОР ЮГО. Музика на КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ. Текст ХЪРБЪРТ КРЕЦМЪР. Оригинален текст на френски език: АЛЕН БУБЛИЛ и ЖАН-МАРК НАТЕЛ. Допълнителен материал:ДЖЕЙМС ФЕНТЪН. Адаптация:ТРЕВЪР НЪН и ДЖОН КЕЪРД. Оригинални оркестрации:ДЖОН КАМЕРЪН. Нови оркестрации: КРИСТОФЪР ЯНКЕ, СТИВЪН МЕТКАЛФ и СТИВЪН БРУКЪР.


Режисьор:ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
Диригент:ИГОР БОГДАНОВ
Музикална подготовка:СВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ
Сценография:ХАНС КУДЛИХ
Костюми:ЛЕО КУЛАШ
Художник на осветлението:АНДРЕЙ ХАЙДИНЯК
Тонрежисьор:ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ
Диригент на хора:ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА
Пластика: РИОЛИНА ТОПАЛОВА
Асистент-режисьор:СТЕФКА ГЕОРГИЕВА
Превод: МИЛЕН ПАУНОВ, МИЛЕНА БОРИНОВА


Представя се по договор с Music Theatre International (Europe) Ltd
и CAMERON MACKINTOSH LTD.


6,7,8,10,11,12 и 13-и декември 2019 г. | 9,10,11,12-и януари 2020 г.




На добър час!


02 ноември, 2019

Акад. Пламен Карталов: „Следвам своите каузи и мисия!“


Текст и видео: Иван Върбанов
Снимки: Светослав Николов

На 1 ноември 2019 г. - Ден на народните будители, акад. Пламен Карталов - директор на Софийската опера и балет, режисьор и педагог, бе отличен с два приза за своята работа, творчество и визионерство: званието "Будител на 2019 г." от едноименната кампания и "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) за постановъчния екип на "Фантомът на операта" (Е.Л. Уебър) - спектакъл, режисиран от маестро Карталов и представен с огромен успех на сцената на Музикалния театър.


„Следвам своите каузи и мисия без да очаквам никакви награди. Благодаря за доверието и гласовете на слушателите на Българското национално радио. Званието „Будител на 2019 г.“ е признание за мен и за екипа на Софийската опера и балет“, каза минути след края на тържествената церемония в зала 6 на НДК маестро Пламен Карталов, който бе сред честваните и отличени будители на 2019 г.

Водещите на церемонията: Ива Дойчинова и Андрей Захариев

Журито на кампанията „Будител на годината“ – д-р Милен Врабевски, проф. Огнян Герджиков, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева Димитрова, Добрина Чешмеджиева, проф. Пламен Павлов и Ива Дойчинова (автор и инициатор на кампанията) награди 10 значими инициативи и личности, които бяха избрани измежду 16 предложения на журналистите от програма „Христо Ботев“ на БНР и повече от 100 предложения на слушатели.

Пламен Карталов се обърна към присъстващите гости, слушателите и зрителите с думите: „Всяка епоха има своите велики примери на революционен будителски подтик, че съществуваш. Нашето съвремие подложи на изпитание хората на духа и на изкуството. Никога не съм мечтал да бъда на тази най-престижна и висока сцена в Националния дворец на културата, на тази изключителна церемония, организирана от националната програма за култура на БНР „Христо Ботев“ и БНТ. Благодарен съм, че съм между Вас, че научих толкова много от такива значими и ценни примери за съвременни будители на нашето време. Винаги съм се старал да увличам хората и да ги водя към един културен подтик на откривателство и съизмеримост с онези велики европейски примери, от които България не е далеч. Тя се родее и може да бъде в пъти повече по-добра от онова, което имаме като уроци от историята.“

Изключителните изпълнения на хор "Ваня Монева" с диригент Ваня Монева

Церемонията, която се състоя навръх 1-ви ноември – Ден на народните будители, бе излъчвана на живо в ефира на БНР и ще бъде показана в програмите на БНТ. Кампанията, стартирала през 2014 г., представя все повече завладяващи проекти и личности, които вдъхновяват със своя пример, доброта и принос, със значимостта и високата стойност на делата си. За радост, през годините се увеличават и хората, които дават гласа си за „Будител на годината“ - ясен знак за успеха, смисъла и позитивния резултат на кампанията.

Пламен Карталов и Ива Дойчинова след края на церемонията "Будител 2019 г."

„Софийската опера и балет винаги е била и ще бъде най-високата кауза за мен, а мисионерството в служба на това посвещение е непрестанно. Продължаваме да работим с пълна отдаденост към нашата публика. Продължаваме да възкресяване нови заглавия и вярвам, че ще завоюваме нови територии и аудитория за оперното и балетно изкуство“, коментира акад. Пламен Карталов.

Будителите на 2019 г.

Останалите наградени с отличието „Будител на 2019 г.“ са:


StudyHub – първата денонощна библиотека в Студентски град
Шеип Панев – лекар, преглеждащ безплатно възрастни и деца
Пламен Иванчев – „За Караисен“
Роси Златева – учител в кв. „Столипиново“, Пловдив
„Капачки за бъдеще“ – превръща капачките в кувьози
Нургюл Салимова – детето чудо от с. Крепча
Гл. ас. д-р Росица Тропчева – микробиолог
Илияна Стоилова и Йоан Колев - WIND2WIN

Никола Рахнев (Гората.бг), Ива Дойчинова и акад. Пламен Карталов

Голямата награда - пластиката „Аз, буки, веди – Знание“, създадена от скулптура Александър Пройнов, бе връчена на създателя на инициативата „Гората.бг“ - Никола Рахнев. Към момента са засадени 622 000 дървета, а амбицията е те да достигнат 1 000 000 до края на 2019 г. Никола Рахнев успява да вдъхнови хиляди българи да се включат в засажданията и да подкрепят борбата със замърсяването на въздуха.


КРИСТАЛНА ЛИРА“ ЗА ПОСТАНОВКАТА НА ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
НА МЮЗИКЪЛА „ФАНТОМЪТ НА ОПЕРАТА“ В МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР

Междувременно акад. Пламен Карталов получи още едно признание в празничната вечер. Съюзът на музикалните и танцови дейци присъди своята най-висока награда „Кристална лира“ на постановъчния екип на мюзикъла „Фантомът на операта“. Режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов.

Ето и другите съавтори на хитовото представление,
което се играе на сцената на Музикалния театър:

Асистент режисьор – Явор Радованов
Сценография – Миодраг Табачки (Сърбия), Иван Савов
Художник на костюмите – Цветанка Петкова – Стойнова, Иван Савов
Хореограф – Татяна Янева
Хормайстор и втори диригент – Людмил Горчев
Концертмайстор – Мария Кирова
Асистент – сценограф – Пеньо Пирозов
Превод от английски – Виктор Макаров


Днешните будите са изключително талантливи, креативни и свободни хора, изпълнени с енергия и любов към своята работа, мисия и кауза. Личности, които са започвали своите проекти без очакване за каквато и да било отплата, награда или овации. Тези духовни водачи са изключително ценни за нашето общество днес. Заради тяхната отдаденост, добрия пример и пословичното трудолюбие, силата и волята им. И любовта, и Светлината, които даряват на хората.

Честити награди! 

29 октомври, 2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ - БУДИТЕЛ, ПАЗИТЕЛ НА ДУХОВНОСТТА И ВИЗИОНЕР НА СЪВРЕМЕННОТО ОПЕРНО ИЗКУСТВО



The News BG Reporter -  Иван Върбанов

БНР попита своите слушатели: Кои са днешните будители? До 15-ти септември бе срокът, в който аудиторията на обществената медия можеше да номинира достойни българи за тазгодишната церемония по удостояването с престижното признание. 

Финалисти тази година са : STUDYHUB – ПЪРВАТА ДЕНОНОЩНА БИБЛИОТЕКА В СТУДЕНТСКИ ГРАД, ШЕИП ПАНЕВ  - ЛЕКАР, ПРЕГЛЕЖДАЩ БЕЗПЛАТНО ВЪЗРАСТНИ И ДЕЦА, НИКОЛА РАХНЕВ - ГОРАТА.БГ, ПЛАМЕН ИВАНЧЕВ – „ЗА КАРАЙСЕН“, РОСИ ЗЛАТЕВА – УЧИТЕЛ В КВ. „СТОЛИПИНОВО“, ПЛОВДИВ, „КАПАЧКИ ЗА БЪДЕЩЕ“ – ПРЕВРЪЩА КАПАЧКИТЕ В КУВЬОЗИ, АКАД. ПЛАМЕН КАРТАЛОВ - ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ, НУРГЮЛ САЛИМОВА – ДЕТЕТО ЧУДО ОТ С. КРЕПЧА, ГЛ. АС. Д-Р РОСИЦА ТРОПЧЕВА - МИКРОБИОЛОГ, ИЛИЯНА СТОИЛОВА И ЙОАН КОЛЕВ - WIND2WIN.

КАКВО Е ДА СИ БУДИТЕЛ?

Духовно просвещение, себеотдаване, безсребърничество, подбуждане към здрав смисъл за съществуване, памет към историята, към ценното и светлото от нашето минало и настояще, сила и импулс за съзидание, креативност и творчество. Сила, доблест, посветеност, визионерство, дух, последователност, искра, следа от сияние и  Светлина ...
Будителят е всичко това!

Присъждането на званието "Будител на годината" е знаково признание за стремежа на личността към съвършенство. За дарбата на човек да създава нови хоризонти и измерения чрез заряд от любов и гениална креативност, отключващи материализацията на видения, достъпни единствено за  посветените. Будителят е носител на силно и величествено лидерство, той е  ярък пример, който вдъхновява.

Всичко от изброеното дотук съответства на  личността, на творческия потенциал и на духа на академик Пламен Карталов - режисьор, мениджър, педагог, директор на Софийската опера и балет. Съзидател, пазител на музикалната оперна традиция, проповедник на високото изкуство, висшите естетика и ценности. Карталов е ярък феномен, обогатяващ с идеите и делото си културата на държавата и нацията. Размахът на неговия гений и приносът му в развитието на оперното изкуство са признати с  респект от световния музикален елит. 

Пламен Карталов е и визионер, който десетилетия наред полага неуморни усилия и с пословична последователност работи за музикалното ограмотяване на нацията. Ден след ден, година след година. Ежеминутно полага камък след камък във величествената пирамида от изкуство, духовност, традиция, ценности, естетика, познание, която гради, за да остави в златната съкровищница на България. Карталов е олицетворение на неспокойния и вечно търсещ дух, стремящ се към  покоряването на нови и нови висоти, устремен лидер и мениджър, който е гарант в отстояването на недостижимата класа на българското оперно и балетно изкуство, блясък и слава, световен престиж и признание.

Съумява да предаде огъня на познанието и посвещението си в изкуството, в което се е врекъл, споделя открито всички тайни, завладява нови непокорени върхове,  разрушава прегради и бариери, за да покаже на своите съмишленици и на Публиката необятната сила и величие на оперната музика - друго измерение, друга вселена, друг космос. 
За да ги накара да я заобичат, да я проумеят, да я разберат, да се потопят и усетят ефира й, да се слеят с това неземно и вечно трептене. Музиката дава нов фокус на себепознание, на осмисляне на живота, на преразглеждане на философски категории дори. 

Целият си творчески път Пламен Карталов подчинява на голямата идея да популяризира операта, да я направи достъпна за широката публика, да "зарази" повече хора с любовта си към Нея, да възпита във високи естетически категории поколения от нацията, да я облагороди и да я накара да провиди отвъд задължителните ценности и воалите на общообразователното познание. Призовава поколения артисти да преминат собствените си граници на възможност и очакване, за да бъдат новите откриватели, да експонират таланта и дарбите си - успешно и ярко, в значими, революционни и недостъпни за всеки продукции.

Пламен Карталов имаше смелостта и дързостта да случи за първи път нови проекти, да впише екипът на Софийската опера и балет в книгата с рекорди на Оперния Гинес.

Своеобразен музикален олимпийски и оперен връх, несъизмерим с правеното дотогава, бе реализацията на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" с четирите опери: "Рейнско злато", "Зигфрид", "Валкюра", "Залезът на боговете". Към това почти цяло денонощие от безспирна музика бяха добавени "Парсифал" и "Тристан и Изолда". И то изцяло и само с български певци! Вагнерианци от 15 страни дойдоха в София, за да видят и да аплодират проектите. Операта отиде пред храм "Александър Невски", на Белоградчишките скали, в пещерата Магурата ...  

Карталов обича да припомня написаното в Манифеста на Фердинанд I: "Народът копнее за цивилизована Нова България, за икономически и духовен подем." 
Знае, че това е  ежедневната дарба и мисия, които следва.
И заради всичко това е достоен да бъде удостоен днес с  признанието "Будител на 2019-та". 

Гласувайте и Вие на адрес: http://bnr.bg/hristobotev/page/glasuvaite-za-buditel-2019
Краен срок - 24 часа на 31-ви октомври 2019 г.


25 октомври, 2019

Постановката на Пламен Карталов "Фантомът на операта" в Музикалния театър - с две номинации за "Кристална лира"



Иван Върбанов

Постановката на акад. Пламен Карталов - "Фантомът на операта" от Уебър в Музикалния театър получи две номинации за наградите на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Кристална лира". Спектакълът ще се състезава за статуетка в категория "Постановъчен екип" и в "Оркестрово изкуство" - признание за инструменталистите на Оперетата и диригента Юли Дамянов, а така също и за бляскавия успех на мюзикъла. 



Ето и другите съавтори на "Фантомът"
Асистент режисьор – Явор Радованов
Сценография – Миодраг Табачки (Сърбия), Иван Савов
Художник на костюмите – Цветанка Петкова – Стойнова, Иван Савов
Хореограф – Татяна Янева
Хормайстор и втори диригент – Людмил Горчев
Концертмайстор – Мария Кирова
Асистент – сценограф – Пеньо Пирозов
Превод от английски – Виктор Макаров

Националните награди за музикално и танцово изкуство ще бъдат връчени на специална церемония в Софийската опера и балет на 1-ви ноември - Ден на народните будители.
„Фантомът на операта” се завръща на сцената на Музикалния театър с няколко спектакъла само през ноември. Датите са договорени след продължителни преговори с фирмата-носител на авторските права.



Публиката ще може отново да се наслади на най-касовия и зрелищен мюзикъл на родна сцена. Датите са 3, 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 17 ноември. Билетите са в продажба на касата и на сайта на Музикалния театър. 



Не пропускайте едно изключително преживяване – световният мюзикъл „Фантомът на операта” от Андрю Лойд Уебър – в изпълнение на солистите, хора, балета и оркестъра на Националния музикален театър!

02 октомври, 2019

СИМЕОН ВЛАДОВ: "МАММА МИА!" НАИСТИНА Е ФЕНОМЕН!



Автор: Иван Върбанов

Маратон от 49 спектакъла на "Мамма Миа!", от които дузина бяха в рамките на летния десант на морето. Този своеобразен рекорд отчита хитовата постановка на култовия мюзикъл на Софийската опера. Проект, който предизвика пълен фурор. Спектакълът бе показан по време на фестивала на Белоградчишките скали, във Варна, гостува за рождения ден на к.к. "Албена", а после отиде в Пловдив. Големият национален рейд завърши без пауза с няколко спектакли, изиграни през средата на септември тази година, които закриха сезона. "Мамма Миа!" е необикновен проект - и защото за първи път мюзикъл влиза в храма на българското оперно и балетно изкуство, и защото се превърна в продукт, който се случи професионално и пожъна заслужена слава. Екипът ни се среща с актьора Симеон Владов - любим глас на публиката от безброй филми на малкия екран, актьор, който пее, участва в театрални спектакли, снима се във филмови продукции и се представи фантастично в ролята на един от бащите в „Мамма Миа!”.

- Г-н Владов, какво бе преживяването да сте част от "Мамма Миа!" и наистина ли тази творба е феномен? 

- Да, "Мамма миа!" наистина е феномен! Заглавието е безспорен хит от 20 години по световните сцени, защото мюзикълът се играе с огромен успех от 1999 г. из целия свят. Е, у нас той дойде със закъснение, както всичко останало - чак сега. Всички обичаме едноименния филм, създаден през 2008 г. с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгорд, Колин Фърт, Доминик Купър, Аманда Сийфрид … и другите големи актьори.

Миналата година маестро Пламен Карталов, предприемайки изключително рискована мениджърска стъпка - впоследствие тя се оказа много далновидна и правилна, реши да постави „Мамма Миа!“, но не в Музикалния театър, а на сцената на Софийската опера и балет. Предполагам, че в началото сигурно е имало недоволни хора и такива, които не са били съгласни. Особено сред консервативната част от публиката. Така или иначе академик Карталов събра куража и направи решителната крачка да реализира този проект чрез копродукция, която събра различни артисти и доказа по безспорен начин, че този експеримент е изключително успешен. Разбира се, нека кажа, че всички участващи актьори, танцьори, певци се явихме на кастинг, който всеки от нас спечели и след това започна усилената работа. Първо - два месеца и половина протичаха само музикалните репетиции с маестро Светослав Лазаров - диригентът на "Мамма миа!", а след завършването на музикалната подготовка пристъпихме към следващите етапи. На 18-ти и 19-ти юли миналата година бяха първите две премиери. Имаме два състава, които се редуват. Голям успех! И миналата година, и тази залите ни винаги са препълнени. Идват хора от цяла България и от съседните страни, за да ни гледат, изразяват големи възторзи, което много ни радва и ни дава куража, че сме си свършили работата.




Успехът на спектакъла се крие, на първо място, в изключително интересната и забавна драматургия, написана още преди 20 години. След това, разбира се, музиката на АББА, която е световен златен музикален хит, част от евъргрийните на поп музиката. Тези мелодични песни, които публиката веднага запява - от най-малките 3 - 4 годишни деца до възрастните хора, са част от феномена на „Мамма Миа!“. Има деца, които са на тинейджърска възраст и дори по-малки, които никога не са чували за АББА, но гледайки мюзикъла се влюбват в мелодиите и започват да търсят песните, да ги разучават, да ги пеят и танцуват. Някои хора идват да гледат мюзикъла не само по два пъти, не по три пъти, а по четири-пет пъти. Да, имаме и такъв ракурс към успеха на представлението. Имаме запалени фенове, които ни следват из страната. За мен това участие бе предизвикателство, което завърши щастливо. Никога преди не бях участвал в мюзикъл, което бе моя мечта. Сега тя се сбъдна. Най-ценното за мен е това, че екипът на "Мамма миа!" се сработи по невероятен начин. Вътре, освен солистите, има много добра вокална група от млади певци и актьори на възраст между 26 и 33 години, които изнасят целия спектакъл. Те играят във всички спектакли, пеят вокалите, танцуват, местят декорите ... Това са уникални млади талантливи хора. За съжаление не мога да изброя всички - те са над 20 човека, но заслужават нашите адмирации и уважение. Прекрасни са и 10-имата музиканти в оркестъра, с които станахме приятели. Най-ценното за мен е, че се сприятелих с много интересни хора, че работим прекрасно, че всеки уважава другия и че се обичаме, а на сцената си партнираме прекрасно с всички. Всеки път, когато се видим изпадаме в еуфорично настроение, защото знаем, че ни предстои неповторимо забавления и празник. 



- Труден ли бе периодът на репетициите? Как работихте с маестро Карталов? 

- Периодът на работа с музикалния ни ръководител маестро Светослав Лазаров бе много хубав, защото имахме почти три месеца време само за пеене. Вследствие на ежедневното ни разпяване и репетиции, аз развих своя глас с цял тон. Преди пеех най-много до фа на първа октава, като бас-баритон, но сега вече имам височини. Мога с лекота да изпея и сол, което е тенорова теситура. Развих гласа си, което е голямо постижение.

След това дойде интересната работа с маестро Карталов, който за месец и половина успя да постави целия грандиозен спектакъл, да съгради с неговите художници този прекрасен декор, който е изключително мобилен. Академик Карталов е перфекционист. Имаше железни изисквания към говора на сцената. Често ни казваше: "Тука няма само да пеете. На сцената не бъдете само певци. Вие сте артисти, това е драматично-комедиен спектакъл, в който има страсти, проблеми, които хората искат да решат!". Режисьорът настояваше всяка дума, всеки звук да се насити, да се чува, да бъде осмислен, да бъде озвучен. Изискванията бяха еднакви към всички. Дори и в работата си с нас, артистите с повече опит, с име и достатъчно убедителна кариера зад гърба си, той беше безпощадно прецизен и взискателен, като изработваше и най-малкия детайл. Чести ни спираше, връщаше ни, за да постигне онзи нюанс или багра, към която се стремеше и очакваше от нас. Стигало се е понякога до 5 - 10 пъти повторения и полиране на фрази, което за момент може би да е било за някого дразнещо, но след време разбирахме, че той е изключително прав да настоява да постигнем изискванията на режисьора. Апропо, зрителите в театрите съм чувал, че често се оплакват, дори да са в средата на салона, че не чуват какво се говори от сцената, не разбират речта. Споделям това впечатление на публиката, защото аз самият съм констатирал същото, когато отивам да гледам театър. Мисля, че тези пропуски са функция от липсата на достатъчно добра техника на говора у някой колеги.




- Много добра тема, която засягате. Подкрепям това, което казвате за техниката на говора и констатацията Ви, че има дефицити за публиката, която гледайки едно представление не всякога получава професионално качество в това отношение. Кое поражда тези слабости в сценичната реч - липсата на следването на старата школа и традициите или липсата на подготовка и на интерес от страна на младите актьори към гласовата школовка?

- Мисля, че причината се корени в това, че много от тях неглижират словото. Говорим по един начин в живота, а друг трябва да е на сцената, където цялостното ни присъствие е по-различно от естественото поведение и артикулации в живота. На сцената законите са други. Не можеш да мрънкаш, да смотоляваш думите и не можеш да ги поднасяш без енергия. Учили са ни във ВИТИЗ, че дори да шептим на сцената, дори да го правим с гръб към публиката, то трябва всяка буква да се чува ясно до последния ред в залата. Точно това маестро Карталов искаше от нас настойчиво и изискваше до степен на упорита безапелационност, за което аз съм му изключително благодарен. Отнасям се с огромен респект към него, защото освен голям оперен режисьор той отстоява класическото режисьорско отношение и стил на работа към театъра и словото. Прекъсвал е репетиции, за да ни обяснява как да дишаме - разбира се неща, които актьорите мислим, че знаем и практикуваме добре. Изискваше много стриктно и наравно от всички спазването на всички професионални правила и стандарти. Опита се да внуши, да възпита навици и да покаже на по-младите колеги тънкости, които са в основата на нашата професия и са много важни за работата на огромната и величествена сцена на Софийската опера. Всички сме му изключително благодарни, че освен на точното пеене, на вярна интерпретация и дълг към музиката, държеше до педантичност и на словото.




- Не бих искал Ви правя комплимент, но мисля, че с цялото си творческо и професионално развитие доказахте на всички, че сте сред златните драматични гласове на България. За публиката Симеон Владов може би е титулуван дори със званието "професор", защото гласът Ви е не само разпознаваем и обичан, но е правилно звучащ, с уникален тембър, еталон. Какво послание би излъчил доказал се професионалист като Вас, който ежеминутно следва професионалните стандарти в своята работа?

- Апелирам към младите актьори да не си позволяват неглижиране на словото. То трябва да звъни. Не бива просто да бъде казвано, а да го натовариш със значение, да има послание. Не бива словото да бъде свеждано до дърдорене на някакви думички от сцената.




- Кои са трите златни правила, които трябва да спазват младите артисти, които са още в Академията или вече правят първите си крачки на професионалната сцена?

- Първо, трябва да се научат да дишат правилно! Защото и говорът, и пеенето са свързани с дишането. Ако не умееш да дишаш, няма как да възпроизведеш точния звук, сила, нюанс, тембър на гласа. Второ - важна е енергията на словото - да умееш да си играеш с енергията и чрез това да постигаш високо художествено превъплъщение и силно внушение. Енергията на словото трябва да бъде премерена и контролирана от актьора. Когато трябва да се говори тихо или силно, дори да се крещи, да се спазва тази динамика. Но, никога не бива да се говори монотонно, равно, по един и същи начин. Или изпълнението да бъде в една динамика - или само силно, или само тихо. Актьорът е нужно да владее майсторски гласа си така, както владее тялото си. Неговата енергия, сила, интензитет. Това е много важно. Често от българските сцени или само се крещи, или се говори тихо и неразбираемо, сякаш средно положение няма или не може да бъде намерен балансът. Третото правило - словото трябва да има послание, трябва да знаеш какво искаш да кажеш чрез него. Актьорът не може просто така нещо да говори, да бъде инертен, да представя пасивно текста. Изпълнението на режисьорските задачи изисква да се включи жест, мимика, тяло и енергия, мисъл и душа. Словото винаги трябва да има ясно и точно послание - за какво е предназначено онова, което казваш и към кого.




- Красотата на тембровите окраски – дали е въпрос единствено на даденост или и до голяма степен те подлежат на шлифоване, на дообогатяване, на развиване?

- Гласът е даденост, той е Божа дарба. Тембърът, всичките негови окраски, диапазонът са функция на природата на индивида. Актьорът е длъжен да пази своя глас и да го развива. Иначе би останал на нивото, на което му е дадено и нищо повече. За да шлифоваш гласа си до степен на майсторство и творчески висоти, както го умеят само най-добрите актьори и певци, наистина се изисква много труд и много работа.

- Кой ти даде най-много в професионалното ти развитие, на кого дължиш успеха си днес? 

- Благодарен съм на проф. Димитрина Гюрова, в чийто клас аз учих и завърших. Гордея се, че в Академията ме прие легендарният професор Любомир Кабакчиев. Щастлив съм, че съм имал шанса да се уча от най-добрите български и световни актьори още от малък. Сред тях са: Кабакчиев, Чапразов, Стефан Гецов, Наум Шопов, Васил Михайлов, Руси Чанев, Йосиф Сърдчаджиев ... Професор Гюрова, все пак, ми даде основата. Тя държеше изключително много на словото и работеше прецизно в детайл, настойчиво и систематично.




- Трудно и сложна ли е актьорската работа в дублажа? 

- Дублажът изисква специфична техника на говора. Това е специфичен актьорски труд, защото доста колеги, които са добри на сцената и пред камерата в дублажа не успяват да бъдат на висота. Дублажът изисква перфектно 100 %  владеене на гласа. Ти си пред микрофона, който е на 5-10 см. от устата ти. Не можеш да крещиш или да викаш както на сцената или на снимачната площадка. По-различно е. Трябва да знаеш как да дозираш всяка емоция. Не можеш нито да извикаш, нито да говориш в прекалено тиха динамика. Изисква се различна говорна техника, която се изгражда, разбира се, с времето и с опита, който човек придобива. Трябва да притежаваш и голяма прецизност за времевото съвпадение с говора на актьора от екрана, когато озвучаваш. Необходими са бързи рефлекси, трябва да си музикален, за да усещаш фразата. В слушалките чуваме оригиналния глас и фонограмата, четем текста, а на монитора гледаме филма. Изискват се много качества и координация, за да бъдеш добър в озвучаването.

- Има ли някакъв специален секрет? 

- Голямата тънкост е в това да слушаш как говори актьорът, който озвучаваш и да се придържаш към неговия начин на говорене и игра - като сила, като интензитет, като внушение. Важно е да го слушаш и следваш, а не да се опитваш да бъдеш по-добър от него или да доминираш. Защото това е озвучаване и не можеш да правиш различен образ от този, който играе артистът пред камерата. Влизаш в рамката, която е зададена от режисьора на филма. Най-важното е да се прилепиш към актьора от екрана - към неговата игра и глас. Това е най-голямото майсторство в дублажа.





- Какво е гласът за теб?

- Аз пея, актьорствам, озвучавам... В началото бе словото, то е от Бога. В днешно време все по-малко хора умеят да пишат грамотно и все по-малко хора четат - за още по-голямо съжаление, но словото ни е дадено от Господ и гласът ни е даден от Него.
Гласът е инструмент на словото и оттам - инструмент на Бога. Считам, че трябва да се отнасяме с уважение към нашия глас, но и към гласа на другите! Гласът е най-съвършеният инструмент за свързване помежду ни, за установяване на контакти и връзка между хората.


- Чувстваш ли се благословен с тази дарба?
- ДА! Със сигурност. Когато преди 10 години взех наградата "Златен глас" на Съюза на артистите в България - ИКАР, си казах, че наистина съм благодарен на Бог и на моите родители. Всичко останало е в нашите ръце - да го развиваме и пазим или да го съсипем и пропилеем. Затова се чувствам наистина благословен.


- Коя е врата, която ти отвори твоя разпознаваем глас в живота?
- О, моят глас ми е отворил много врати, не бих могъл да ги изброя. Даже ме е спасявал от полицейски глоби. Измъквал съм се от какви ли не заплетени ситуации, защото явно хората не само разпознават гласа ми, но и го обичат.











The News BG Reporter
The News BG Reporter ® - www.newsbgreporter.com
The News BG Reporter ® Full emission - http://newsbgreporter.blogspot.bg
Дигитален вестник "The News BG Reporter ®" -  https://issuu.com/thenewsbgreporter
The News BG Reporter ® Wix -  https://newsbgreporter.wixsite.com/media
Facebook  -  https://www.facebook.com/TheNewsBGReporter
You Tube канал на The News BG Reporter® - тук
Съдържанието в The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването на снимки и материали от платформата става само след писменото разрешение на редакцията.
All Rights Reserved! Pictures and text from this web site can be used only with a written permission from the owner.

22 септември, 2019

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ ОТ СЦЕНАТА НА ОПЕРАТА: "НАРОДЪТ КОПНЕЕ ЗА КУЛТУРЕН И ИКОНОМИЧЕСКИ НАПРЕДЪК!"



Нюз БГ Репортер


На старта на новия творчески сезон и в навечерието на Деня на Независимостта на България, директорът на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов направи специално послание от сцената. Галаконцертът, в чест на 90-годишния рожден ден на Николай Гяуров, събра родни и чужди оперни звезди от цял свят, а бляскавото музикално събитие придоби уникален статут заради историческото първо връчване на приза "Златен плакет " и званието "Почетен член на Софийската опера и балет" на Райна Кабаиванска, Ренато Брузон, Калуди Калудов, Орлин Анастасов и Долора Заджик, Даниела Мадзукато, Макс Рене .



Ето привествието на академик Пламен Карталов:

"В тези дни, когато славим провъзгласяването на Независимостта на България, е добре да припомним на политическия елит съдбовни изречения от Манифеста към българския народ на цар Фердинанд I, издаден в древната столица Велико Търново преди 111 години - на 22 септември 1908 г.

Манифестът прокламира желанието на народа ни и на неговата воля за създаване на държава, достойно да бъде равноправен член на семейството на цивилизованите народи. "… Народът днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването."

Почти веднага след Освобождението на България през 1878 г., още през 1890 г. се посява европейското цвете ОПЕРА и на софиянци се представят музикални спектакли от световната музикална съкровищница. По това време италианските оперни театри се надпреварват да изпълняват произведение от родните си композитори - Белини, Доницети, Росини и Верди. Преди тях Хайдн, Моцарт и Бетовен са дали своя своя огромен импулс и тласък за развитието на музикалното изкуство. В Германия - такъв жалон е Йохан Себастиан Бах. У нас, по време на Априлското въстание, по земята на Раковски, Ботев и Левски ечи вятърът в стенещия Балкан и революционери са призовавани от тръби и ковачи на самоделно оръжие. Точно в тези години Баварския крал Лудвиг Втори е короновал Вагнер с построен за нето театър с премиерата на "Пръстенът на Нибелунга". Не бива да пропускаме и възхода на руската музикална култура, както и чешката, полската, унгарската ... Така през далечната 1890-а година трима родолюбиви българи - Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев, полагат началото на оперното дело у нас.

Навръх днешния празник и по повод откриването на юбилейния 130-и сезон на Софийската опера и балет е момента да изкажа дълбокото си уважение и благодарност към артистите - солисти, оркестър, хор, балет, техника, ателиета.

Всички ние дължим дълбок поклон към неземните български гласове - пример за изворната певческа мощ на България, превърнала се в ярка разпознаваема запазена марка за високо изкуство. Оперните театри по света нямаше да са същите в прогреса и своето развитие без приноса на българските оперни гласове  

Открихме новия творчески сезон 2019/2020 с тържествена вечер, която специално посветихме на един от най-великите измежду най-значимите и признати великани на оперния свят - българия бас Николай Гяуров - неповторим, обичан и ненадминат артист за поколения напред.

Благодарим ти, Николай, за примера ти, за вулканичната ти стихия и безкомпромисна отдаденост по пътя ти към съвършенство.

За 90-ия ти рожден ден, на твоята сцена, славим с гордост и обич твоя божествен талант. Пламъкът на твоето изкуство ще свети винаги в музикалната и световна памет, и в сърцата на хората.

Изказвам личната си благодарност към президента на Република България - Румен Радев и към министъра на културата - Боил Банов, за вниманието, уважението и изпратените сърдечни поздравления по повод откриването на сезона на Софийската опера и балет.

Честит празник!
Нека е успешен новия творчески сезон 2019/2020 на Софийската опера и балет!
На добър час!"

Екипът на Нюз БГ Репортер се присъединява към пожеланията за нови бляскави достижения и желае безспирен устрем в покоряването на нови висоти в музикално-сценичното изкуство на целия екип на Софийската опера и балет  -  у нас и на международните сцени!

                <Текст и визия на рекламния банер - Иван Върбанов, The News BG Reporter>


The News BG Reporter
The News BG Reporter ® - www.newsbgreporter.com
The News BG Reporter ® Full emission - http://newsbgreporter.blogspot.bg
Дигитален вестник "The News BG Reporter ®" -  https://issuu.com/thenewsbgreporter
The News BG Reporter ® Wix -  https://newsbgreporter.wixsite.com/media
Facebook  -  https://www.facebook.com/TheNewsBGReporter
You Tube канал на The News BG Reporter® - тук
Съдържанието в The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването на снимки и материали от платформата става само след писменото разрешение на редакцията.
All Rights Reserved! Pictures and text from this web site can be used only with a written permission from the owner.


15 септември, 2019

ЧРД! Маестро Пламен Карталов на 71



Иван Върбанов

На 15-ти септември маестро Пламен Карталов  става на 71 години. Отбелязва още една навършена година от своя необикновен и изключително успешен професионален път. Творец, който е белязан с мисията да води, да преобразява, да създава, да сбъдва мечти. Човек с огромна жизнена енергия и работоспособност, неспокоен дух, който винаги търси и проправя път към други светове в музикално - сценичното изкуство. Многоизмерен, предан на традицията, революционен в разчупването и надграждането на жалоните в класическия музикален жанр, за да проектира всичко в новото съвремие. Чрез канона на класическите естетични и професионални стандарти, но и високо летейки с визията за модерност и развитие на оперното изкуство. Личности като него, които са надарени творци, посветени в голямото изкуство, са богатство за културата и страната си. Нека бъде още дълги години здрав  - на първо място, искрящ и благословен със Светлината на Божието озарение. 

Честит празник!
На многая лета!
The News BG Reporter
The News BG Reporter ® - www.newsbgreporter.com
The News BG Reporter ® Full emission - http://newsbgreporter.blogspot.bg
Дигитален вестник "The News BG Reporter ®" -  https://issuu.com/thenewsbgreporter
The News BG Reporter ® Wix -  https://newsbgreporter.wixsite.com/media
You Tube канал на The News BG Reporter® - тук
Съдържанието в The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването на снимки и материали от платформата става само след писменото разрешение на редакцията.
All Rights Reserved! Pictures and text from this web site can be used only with a written permission from the owner.

04 август, 2019

ФЕСТИВАЛЪТ НА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ - ВРЪХ В СЕЗОНА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ




Иван Върбанов, The News BG Reporter
Специално за operasofia.bg

4.08.2019 г.

Гледали ли сте опера в ... пещера?
Никога? Е, как така?
А защо сте изпуснали това вълшебство от великолепие, изключителност на преживяването, което е незабравимо пътешествие във времеви портал на крилете на музиката на Рихард Вагнер?

Фантастичност и реалност, вечност и съвремие, величие на непреходното творение - създадено и преминало отвъд столетията чрез енергията на Вселената и материализирано от вибрацията и извънредната матричност от звук, видения и картини, музика, изключителност до степен на свръх-мистичност, фигури, създадени от природата, кодирани от класната интерпретация на певци, музиканти, танцьори, художници. Екстаз на сетивата и скок в друго измерение.


Това е успял да види, да създаде и да случи в пространството на Белоградчишките скали оперният феномен - Пламен Карталов. Директорът на Софийската опера и балет, който със своя неспокоен и вечно търсещ дух не престава да служи и да бъде отдаден на високото изкуство. Създаваните от него оригинални музикално-сценични продукции, ситуирани в конкретна среда, обстоятелства и контекст, изцяло надхвърлят рамките на оперния спектакъл. Карталов търси и съгражда винаги нови светове. Творец от неговия ранг е богатство за всяка национална култура, а приносът му за развитието на оперния театър е значим, огромен и международно признат.

"Опера на върховете" е само част от линията на уникалния и собствен почерк на акад. Пламен Карталов, естествено продължение на вектора от успешни и наложили се формати: "Опера в парка", "Опера на площада", Софийски летен Вагнеров фестивал, "Концерти за бебоци", "Сцена на вековете", "Крепост на вековете" и др. 

Тук трябва да отбележа, че независимо от опитите за епигонско подражателство, оригиналът винаги е неповторим. Напъните на регионални ентусиасти да копират, мултиплицират или да адаптират (под формата на производни версии и реминисценции) авторските идеи на Карталов, се изгубват и потъват в пространството с ефекта на отражения от криви огледала. Бих посъветвал всички амбициозни претенденти да изхождат винаги от максимата, че всеки творец/артист е неподражаем и уникален по своята природа. Живейте и създавайте оригинални творби и проекти. Но, нека, все пак, оставим правото на всеки да прави своя избор чрез свободната си воля, знаейки, че времето отсява безапелационно и е безкомпромисния съдник на величието, стойностното и значимото.

Респектиращо е върховото постижение от най-новата история на музикално-сценичното изкуство у нас - реализацията на най-мащабните творби на Рихард Вагнер: "Пръстенът на нибелунга", "Тристан и Изолда" и "Парсифал", които се изпълняват приоритетно само от български оперни певци. Забележителен и престижен успех за Софийската опера и балет, който бе признат и откроен в международен мащаб от най-изтъкнатите специалисти. Нека припомним, че президентът на Международната асоциация на Вагнеровите общества - Йозеф Линхарт, лично връчи златната значка и знамето на общността на театъра и на неговия генерален мениджър.


"Опера на върховете - Белоградчишки скали" е част от музикалния залп, с който се закри успешния сезон на първия ни оперен театър. Паралелно със зрелищните спектакли, които бяха представени на откритата сцена, разположена на крепостта Калето, бе представен и мистичния спектакъл - пърформанс в три части: "Вагнер Магура: Богове, Великани, Джуджета и Валкюри".

Вагнер има няколко опери, които в сюжетите си ситуират картини на действието в пещери. Ето от тук идва идеята на Пламен Карталов, който събира тези части в една фентъзи феерия. Самият режисьор въвежда публиката с разказ за предстоящите легенди, части от които зрителите виждат да оживяват пред очите им.  Богове, великани, джуджета и валкюри оживяват в подземията от варовикови форми и образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери. Пещерата "Магура" крие голямо богатство. В нея се намира най-голямото находище на скални рисунки в Европа. Тук впечатляват внушителните "Голям сталактон" - висок 20 метра и най-големият сталагмит - "Падналият бор", който е дълъг почти 11 метра.


Всичко в "Магурата" започва преди 15 милиона години. Праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано, фигури на танцуващи женски силуети, изображения на ровуващи мъже, маскирани хора, звезди, светлини и прожекции. Машината на времето се завърта от късния неолит през най-ранния слънчев календар на Европа и ето - с първите акорди образите проясняват и материализират героите на Вагнер. Следват мистични и възвишени картини, които отвеждат до сакралното тайнство на братството на рицарите на Свещения Граал. Евхаристията е велико тайнство, което Рицарите знаят и пазят, както и се уповават на спасителната сила на Свещения Граал, а докосването им до него е целебно и е извор на вечния живот.

Стратегията на уникалното преживяване е преминаването на публиката през девет точки (сета), където се представят отделните оперни сцени от "Рейнско злато", "Парсифал" и "Тайнфойзер", а именно:


1. На входа на пещерата - из операта "Рейнско злато" - Ваххала
2. Реминисценция "Открадването на Рейнско злато"
3. Праисторически тайнства - увертюра към операта "Парсифал"
4. Из операта "Рейнско злато" - Нибелхайм
5. Из операта "Танхойзер"- пещерата на Венера, дует на Венера и Танхойзер
6. Шествие "Пилигрими"- хор из операта "Танхойзер"
7.Из операта "Парсифал"- Тайнството на Светия Граал
8. На изхода на пещерата - Финал "Рейнско злато"
9. Финала - Тържествена наздравица "Ездата на валкюрите" из операта "Валкюра" 

Да! Оперното изкуство е посвещение, тайнство и възвишеност, които точно тук, в Магурата, имат потресаващо силно въздействие. Легендите, непреходните опрени сюжети и послания, създават портал от Светлина, която като чудо преобразява - и участниците в скалния спектакъл, и публиката, която излиза пречистена от знаменателното пътуване. 

След края на това удивително пътешествие, което трае 2 часа и 45 минути, публиката е екзалтирана и не крие своите поздравления и комплименти към създателите и екипа на Софийската опера и балет. Радостта, щастливите очи и греещите усмивки на лицата на хората наистина са безспорен знак за успеха.

С този полет над върховете на Белоградчишките скали завършва успешния сезон на Софийската опера и балет. Още звучат нестихващите аплодисменти за балетите: "Кармина Бурана" и "Дамата с камелиите"; за оперните спектакли: "Трубадур", "Кармен" и "Турандот"; за представянията на мюзикъла "Мама миа!".


Вече е ясно, че предстоящият сезон ще бъде изключително наситен с множество премиери, а тържественото откриване ще бъде на 20-ти септември с Гала-концерт, посветен на 90-годишнината на Николай Гяуров. Още топли са новините, че Орлин Павлов ще видим в една от главните роли в мюзикъла "Клетниците" - под режисурата на акад. Пламен Карталов. Легендарната Райна Кабаиванска, която бе удостоена с международната награда "Мария Калас" на 2-ри август във Верона, ще проведе своя майсторски клас в София от 11-ти до 28-ми септември, а тържественият концерт на нейните ученици е насрочен за 29-ти септември. 

Със сигурност директорът на Софийската опера и балет - акад. Пламен Карталов, е заложил много и интересни премиерни заглавия за ценителите на оперното и балетно изкуство. Успехът на сезон 2019/2020 вече е програмиран и ще се случи. Гарант за това са великолепните и бляскави професионалисти, които отстояват със своето изкуство славата на националния оперен театър.

Съвсем накрая, в навечерието на заслужената лятна ваканция на творческите и технически екипи, е хубаво още веднъж да ги поздравим и им да благодарим за отличната работа и труда, сърцето и душата си, които влагат, за да радват вярната публика. А ние с нетърпение ще очакваме началото на сезона, за да разберем кои ще са премиерните оперни и балетни спектакли и как ще бъде продължена и развивана новата жанрова линия на представяне на хитови мюзикълни заглавия.

 
 


<Нюз БГ Репортер, Автор: Иван Върбанов, снимки: Софийска опера и балет, Община "Белоградчик", лични архиви >