Показват се публикациите с етикет Румен Радев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Румен Радев. Показване на всички публикации

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ НАЛОЖИ ВЕТО ВЪРХУ ЧАСТ ОТ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ




Нюз БГ Репортер 
София, 22 март 2020 
Иван Върбанов

Държавният глава Румен Радев обяви, че налага вето върху част от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на 13-ти март. Президентът връща в Народното събрание закона за потворно разглеждане. Кредитът на доверие, който получиха управляващите не бива да е прелюдия към безконтролното упражняване на властта. Законът атакува последните остатъци от свободата на словото и може да бъде употребен срещу всяко свободомислие. Хората имат нужда не от заплахи, а от подкрепа. Никоя битка не се печели със страх.


 Ето и обръщението на държавния глава: Уважаеми сънародници,

Народното събрание гласува Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 13 март. Моето решение е да наложа вето върху част от закона и да го върна за повторно разглеждане в българския парламент.

Кризата изисква обединяване на усилията на институциите и обществото. Кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационално, а не да е прелюдия към безконтролно упражняване на властта. Липсата на кадри, на оборудване и капацитет в здравната ни система и дефицити при организацията се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза, в които условия работят медиците и хората в жизненоважни производства и услуги.

Законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация, затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. И още нещо важно – според приетия закон това ограничение остава и след изтичане на извънредното положение.

Скъпи сънародници,

В момента в света и в частност в България протичат паралелно две кризи: първата е здравната криза, породена от коронавируса, втората е икономическа и социална, породена от мерките за борба срещу вируса. Икономическата криза засега се пренебрегва, тя е на втори план, но тя хвърля стотици хиляди българи в трудна битка за оцеляване. Те имат нужда не от заплахи, а от подкрепа. Всички засегнати страни приемат спасителни пакети за най-бедните, за изпадналите в техническа безработица, за дребните и средните предприемачи, отделят се милиарди. Трябва да отчитаме, че възможностите на нашият бюджет са по-скромни, но нуждите на българите са по-остри и неотложни поради ниските доходи. Липсата на убедителни мерки в подкрепа на засегнатите ще породи социално напрежение в близко бъдеще. Гладът  ще надделее над страха и последствията рискуват да бъдат разрушителни, затова правителството следва неотложно да преразгледа своята политика спрямо най-пострадалите и засегнатите.

Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, да възпрепятстват очакваното сезонно намаление на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава. 

Споделям напълно убеждението, че в моменти на тежки изпитания въоръжените сили са длъжни да помагат на обществото, но когато им се вменяват функции за употреба на сила извън конституционните правомощия, следва да се търси максимален консенсус между всички отговорни институции с цел минимизиране на риска от злоупотреба със сила, а не решенията да се вменяват на една единствена институция – изпълнителната власт, игнорирайки ролята на върховния главнокомандващ в мирно и във военно време.

Самият закон обрасна с предложения, които нямат пряко отношение към борбата с коронавируса.

Скъпи сънародници,

Уважаеми български политици,

Никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава. В днешното изпитание е важна отговорността на всеки един: ограничаването на контактите, личната хигиена, предпазните средства и обществената солидарност, особено с акцент за опазване на възрастните хора.

Разгърнатите мотиви за ветото ще бъдат обявени в най-кратък срок. Надявам се българските народни представители да ги вземат под внимание, когато гласуват ветото. А българското правителство да побърза с още мерки в подкрепа на най-слабите и засегнатите и то конкретни и адекватни. Нека не забравяме, че ние имаме бъдеще и след извънредното положение и от нашия разум, действия и солидарност днес зависи  какъв ще бъде утрешният ден на България. 




М О Т И В И
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение


Уважаеми народни представители,

Споделям необходимостта от бързо приемане на законодателни изменения в условия на извънредно положение, които да  регламентират дейността на институциите в критични ситуации и да съхранят правата на гражданите. Призовах за цялостен подход, който да преодолее дефицитите в правната уредба, особено в условия, които изискват съвместните усилия на всички институции. Убеден съм, че усилията трябва да бъдат насочени не само към неотложните мерки и действия за предотвратяване на разпространението на коронавируса, но и към грижата, която законодателят полага за съхранение на потенциала на българската нация. Критерий за това са пропорционалните на заплахата ограничения при упражняването на правата на гражданите и техните организации, както и разумните условия, които се създават за поддържане на икономиката в готовност да се справи с неясните предизвикателства.

За кратките срокове, в които беше изработен и приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., той успя да обхване разнородни обществени отношения, да се фокусира към множество мерки в най-различен спектър, да измени множество други закони. Някои от мерките, обаче, променят трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани не само в условията на извънредно положение, но и след неговата отмяна.

1. Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки - Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект" за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на "всеки". Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест" и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

2. С т. 1 на § 12а от приетия закон се създава нова т. 9 на чл. 1, ал. 2 на Закона за защита на потребителите, като към целите на закона се добавя и „право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия“. Споделям необходимостта от такава защита и смятам, че такива мерки трябва да има, но в приетия си вид законът не дава легална дефиниция на понятието „необосновано високи цени“. Липсва и нормативна основа за разграничаване на необосновано високите цени във време, когато не е обявено извънредно положение и когато е обявено такова. Няма и разграничение по отношение на стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат необосновано високи. Подобен подход създава правна несигурност у задължените субекти, допуска субективност на преценката на контролните органи и създава предпоставки за административен произвол. С т. 2 на § 12а от приетия закон се създава нова Глава осма „а“ с чл. 177а и 177б в Закона за защита на потребителите. Алинея 1 на чл. 177б императивно задължава всички стопански субекти „да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди обявяването на извънредно положение или настъпването на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия. Законът не държи сметка, че отделните стопански субекти имат и са имали в посочения 3-месечен референтен период собствена търговска, ценова и маркетингова политика, както и различни взаимоотношения с търговските си партньори. Редица дружества, регистрирани в България, са дъщерни или част от икономическа група с компании-майки, чието седалище е в друга държава-членка и прилагат цялостна стратегия за реализация на стоките или услугите, които предоставят в рамките на Съюза.

В приетата редакция чл. 177б, ал. 1 не се въвежда праг, а се предвижда фиксиране на всички цени в икономиката. Това е несъразмерно спрямо целите на закона за избягване на необосновано високи цени. Невъзможността цените да реагират на промените в международните пазари, разходите за производство и сезонните фактори може да доведат до дефицит на редица стоки. Създава се риск стоки, които са поскъпнали на международните пазари, включително животоспасяващи медикаменти  въобще да не се внасят в България, ако фиксираните цени тук са по-ниски от разходите за внос. Това ще ограничи достъпа на домакинствата до редица стоки от първа необходимост, които не се произвеждат в България. Това нарушава и правилата за свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар.

Задълженията, въведени с чл. 177б, са скрепени с имуществена санкция в размер на 5% от оборота за предходната година (нов чл. чл. 225е). Размерът на тези санкции създават предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от дейността си, за да не се поставят в риск от налагане на санкции, плащането на които може да ги доведе до фалит, особено в период на извънредно положение, рязко влошена икономическа среда и липсата действащи стимули за преодоляване на икономическите последствия на пандемията.

Свободата на стопанска инициатива е прокламирана и в чл. 16 на Хартата на основните права на Европейския съюз. Според практиката на Съда на ЕС, правото на свободна стопанска инициатива включва свобода на договаряне и свобода на конкуренция. То може да бъде ограничавано „при спазване на принципа на пропорционалност“ и само доколкото ограниченията са „необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (чл. 52, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

Текстовете на § 12а, т. 2 и 3 не кореспондират с чл. 19, ал. 1 на Конституцията, който е основно конституционно начало и съгласно който икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива. Може да възникнат пречки пред свободното движение на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз и не се преодоляват опасенията за прекомерност и нарушение на принципа за пропорционалност.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане разпоредбите на § 3, т. 2, б. „а“ и § 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 г.

Президентът Румен Радев: "Единство и солидарност!"



15 март 2020 г., София | Държавният глава Румен Радев се срещна с министър-председателя Бойко Борисов и председателя на Националния оперативен щаб генерал Мутафчийски, за да обсъдят предприетите от правителство действия за ограничаване на разпространението на коронавируса в България.

Ето какво каза Румен Радев в изявлението си пред медиите:


България и светът преминават през тежко изпитание. То налага пълна мобилизация на материалните ресурси и моралните сили на обществото. Епидемията ще подложи на изпитание здравната система и всички социални системи на държавата, които ще трябва да устоят в кризисна ситуация, въпреки трупането с десетилетия на проблеми. Нека изразим своето уважение и подкрепа към българските лекари и медицински сестри, към всички специалисти, върху които ляга основната тежест на тази битка. Нашето оцеляване зависи от техния професионализъм, нравственост, техническо обезпечаване, социална сигурност и спокойствие и това трябва да бъде неотменим ангажимент на държавата.


Тридесет години българите се спасяват поединично, но тази смъртоносна епидемия, която покосява най-слабите и възрастните хора, напомни на нас и на всички по света, че е време да осъзнаем необходимостта от гражданска отговорност и обществена солидарност.


Искам да благодаря на всички българи, които вече се записаха доброволно да участват в борбата с коронавируса, защото те са изразители на тази отговорност и солидарност, от която имаме нужда всички като общество. Защото никой не може да спаси себе си, ако не може да разчита на отговорното поведение на другите.


В този кризисен момент е необходима нашата пълна мобилизация, защото справянето с криза от такъв характер изисква високо съзнание на всеки от нас. Строгите мерки ще бъдат от полза само ако всеки осъзнае техния смисъл и своето място и участие в борбата с коронавируса. Извънредното положение е с едномесечен срок и аз го приемам като временна мярка, въпреки критиките си към начина, по който беше въведено и последствията, които предизвика, но моят призив е да не се поддаваме на паниката. Българските институции работят във форсмажор и трябва да проявяваме разбиране към техните усилия. В интерес на всички ни е да изпълняваме стриктно ограничителните мерки и указанията на властите.


Ще споделя и друго – че тези ограничителни мерки са изключително важни в момент като настоящия. Те са животоспасяващи, но само с ограничения, забрани и наказания ние не можем да излезем от тази криза като пълноценно и истински здраво общество.


Здравната криза поражда сътресение в икономиката и в социалната система. Тя поставя на изпитание малкия и средния бизнес, работещи, които имат малки деца и възрастни родители, които разчитат на техните доходи, губят работа или са в неплатен отпуск. И тук българското правителство следва да предложи механизми за подпомагане на най-засегнатите от ограничителните мерки. Знам колко е трудно – и това го дискутирахме до момента, защото ресурсите в държавата са ограничени, но в такава ситуация аз очаквам и правителството в спешен порядък да преоцени своите финансови и инвестиционни приоритети, да се търси активната помощ и съдействие на Европейския съюз, така че да могат да бъдат подпомогнати най-засегнатите, защото с мор от бедност не се спасява от този вирус. Трябва всички да сме солидарни с тези, които най-силно ще понесат последствията на кризата, както го разбират вече и всички засегнати държави и предприемат мерки.


Именно в такава ситуация държавата трябва да помогне на най-слабите, а младите трябва да помогнат на старите. И това е надеждата да си върнем доверието в държавата и в бъдещето ни като общество. Тази криза е възможност да излезем по-силни и единни като народ, който може да преодолява изпитанията, в който поколенията могат да си подават ръка, въпреки разривите и натрупаните през годините предразсъдъци и заблуди.


Ако преодолеем тази епидемия, ние ще намерим решението и към всички натрупани с годините проблеми, защото ключът към тях е в солидарността, в почтеността, в личната отговорност и уважението към човешкия живот, защото най-важно в момента е здравето, животът и благоденствието на хората.


Борбата днес е за всеки българин, затова моят призив е единство и солидарност. Вярвам, че заедно и обединени ще се справим.

Президентът Румен Радев: "Благодаря Ви, че сте отново хиляди на Шипка!"



Слово на държавния глава на връх Шипка по случай отбелязването на 142 години от Освобождението на България


Скъпи сънародници,


Благодаря ви, че на Трети март отново сте хиляди на Шипка, този храм на българската доблест.


Тук, на този връх, „покрит с бели кости и с кървав мъх“, се решава изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и войниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим.


Преди 142 години България възкръсва след петвековното османско иго. Под знамената на руската армия се сражаваха хиляди воини от много народи на необятната империя. За много от тях нашата земя се оказа последен дом. Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България.


142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи днес да го опазим, да го пазим и в бъдните години.


През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март. Правят го и днес. Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха поражение. Защото хиляди достойни българи като вас днес отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си. Със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“ и това сте всички вие, скъпи сънародници. Към вас е моята благодарност.


Вечна памет за героите!


Да живее България!

РУМЕН РАДЕВ: "БОЙКО БОРИСОВ ИЗПОЛЗВА СЛУЖБИТЕ ЗА СВОИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ!"



Нюз БГ Репортер
София, 17.02.2020 г.

"Скандалите, кризите, разкритията за корупция, растящото недоволство ежедневно разголват управленското безсилие и зависимости на премиера", заяви Румен Радев пред журналисти, след като посети предприятието Ултрафлекс - наградено от Президента за "Иновация на годината". "То е едно от предприятията, което ни дават надежда, че България може да бъде и разработчик на зелени технологии, не само да бъде консуматор", коментира Радев.

В отговор на журналистически въпрос за коментарите на министър-председателя, че няма нищо общо с подслушването на държавния глава, при което са били използвани специални разузнавателни средства президентът Радев посочи: "Бойко Борисов се опитва, както прави винаги - да прехвърли отговорността за подслушването на друг и ако може да скрие и този скандал в „зайчарника“, в който вече не остана място от скандали. Очевидно е, че г-н Борисов използва службите за свои политически цели. Указва на прокуратурата кого да "размаже. Дори полицията е ангажирана и впрегната да респектира несъгласните българи".

Румен Радев бе категоричен, че българските граждани трябва да отстояват правата си. "И да не допускаме България да се управлява с копойски методи!", добави Президентът.

Държавният глава заяви, че методите на министър-председателя издават битието му от началото на прехода.

"И ако някой трябва да се страхува от оставането на власт - това е самият господин Борисов. Скандалите, кризите, разкритията за гранд-корупцията, растящото недоволство ежедневно разголват управленското му безсилие и зависимости. Но, драмата на господин Борисов е, че не осъзнава факта, че този път номерът с пречистване чрез подаване на оставка най-вероятно няма да мине! Защото го чака служебен кабинет, който е не по-малко опасен от ежедневната деградация на управлението му. Затова и напълно разбирам неговата растяща нервност!", заключи Румен Радев.

<редактор: Иван Върбанов>


СЪЗДАВАТ ЯПОНСКО-БЪЛГАРСКА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ



Нюз БГ Репортер
София, 05-02-2020 г. 

Сътрудничеството между България и Япония трябва да постави акцент върху науката, иновациите и потенциала на младите хора. Създава се Японско-българска бизнес асоциация. Това стана ясно след срещата за насърчаване на инвестицонното сътрудничество с Япония, която бе организирана в Президентството с участието на най-големите японски корпорации - някои от които са за първи път у нас. 

Отвъд целите на България да задълбочи бизнес контактите между България и Япония стоят амбициите ни моделът на двустранно партньорство да развие икономика с висока добавена стойност, иновации и високи технологии. Това предоставя възможности както за младите ни хора, така и за научно-развойната дейност. Това заяви президентът Румен Радев по време на срещата с японския бизнес. Чуждестранните компании, участващи в срещата, реализират годишен оборот от над 390 млрд. долара.

„Япония е ключов партньор на България в региона на Източна Азия, не само като обем на търговско-икономическо сътрудничество, но най-вече като перспектива, защото в България вече има японски инвестиции, които са именно във високите технологии и производства с висока добавена стойност“, заяви президентът Радев. Той посочи, че сътрудничеството с Япония развива потенциала и креативността на младите българи, които са най-големият капитал на България. Като предимства на страната ни президентът открои стратегическата локация, икономическите възможности и най-вече качеството на работната ръка.

„България има огромна перспектива за активизиране на научно-развойната дейност, което трябва да се насърчи“, заяви още Румен Радев. Президентът призова за съвместни образователни проекти и даде пример с подписания договор от Техническия университет в Габрово с университета „Сейджо”, Япония, за обща магистърска програма. „Проектите в сферата на образованието са важни, защото без образование няма как да се развива високотехнологична икономика, икономика на бъдещето“, посочи Румен Радев.

„Днешната среща показва, че двустранните ни бизнес отношения имат по-висок потенциал отколкото може да си проличи от статистическите данни“, заяви посланикът на Япония у нас Масато Ватанабе. Той посочи, че партньорството с България предоставя условия за развитие на търговията с ЕС и със Западните Балкани, което е предимство за японските компании.

По време на среща на „Дондуков“ 2 беше обявено създаването на Японско-българска бизнес асоциация. „Създаването на такава организация е естествена крачка след посещението на президента Радев в Япония и визитата на Шиндзо Абе в България, както и предвид доброто партньорство между двете страни“, заяви Владислав Михов – генерален мениджър на „Japan Tobacco International (JTI)“ -Bulgaria. Целта на асоциацията ще бъде допълнително да помогне и да улесни двустранните търговски и икономически отношения, както и да подкрепя процесите на създаване на взаимноизгодни бизнес партньорства.

Беше представен доклад на Института за икономически изследвания на БАН, според който привличането на инвестиции от Япония у нас ще има значителен икономически ефект за реализирането на стратегически  дългосрочни цели за страната ни. „Японските инвеститори се фокусират върху иновативните индустрии, те целят дългосрочни, а не краткосрочни ползи“, заяви проф. Даниела Бобева. Като специфика тя посочи и практиката за създаване на съвместни компании с местния бизнес и публично-частното партньорство.

Японските компании, които участваха в срещата, бяха от сферата на информационните технологии, електрониката, автомобилостроенето, хранителната промишленост.

Държавният глава Румен Радев свали доверието си от правителството



Нюз БГ Репортер
София, 04-02-2020 г.



Президентът Румен Радев направи обръщение към народа чрез което изрази своята позиция, че сваля доверие от правителството на Република България, което по негова оценка не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в обществото.

Ето пълният текст на обръщението на държавния глава, направено от Гербовата зала на Президентството:

 Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми секретари и съветници,
Уважаеми представители на медиите,

 Скъпи сънародници,

Oт 3 години призовавам правителството да работи отговорно и ефективно в интерес на българските граждани. Не го правя като политически опонент, а като държавен глава, с мисъл и грижа за бъдещето на България. За съжаление, това не се сбъдва.

Днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива.

Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала, доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход.

Жителите на Перник и цели села от региона са оставени без вода, за което кабинетът отказва да поеме политическа отговорност.

Разследвания на чужди медии и институции осветлиха разхвърлянето из цялата страна и горенето на чужди боклуци в наши централи, което трови въздуха и природата ни. България не е бунище и никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции.

Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения.

Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, а бедността и неравенството се задълбочават.

Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване.

Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта. Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските  свободи.

Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация.

На всичко това трябва да се сложи край.

Считано от днес, официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.

Скъпи сънародници,

Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права аз съм редом с вас. Бъдещето на България е на свободна, европейска страна, в която гражданите не се страхуват от репресиите, а се уповават на закона и морала.


Това е бъдещето на смелите и достойните българи! На младите и просветените, на възрастните, честните и отрудените, на всички, които ще възродим отечеството. Да се обединим за справедливостта и държавността. За доброто на България!

Президентът Румен Радев с позиция за действията на Прокуратурата







НЮЗ БГ РЕПОРТЕР
София, 29-01-2020 г.


Държавният глава Румен Радев обяви позицията си, че практиките на прокуратурата показват още веднъж колко остро стои въпросът за промени в Конституцията по отношение на съдебната власт и нейната независимост.

„За съжаление вчера прокуратурата девалвира две важни за опазването на държавността понятия – „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, като ги употреби като медийна сензация в запитването до Конституционния съд, а впоследствие ги мотивира със записи, в които всички внушения се самоопровергаха“. Това заяви държавният глава Румен Радев пред журналисти преди срещата си със студенти в Техническия университет в Габрово.

„Атаките срещу мен и семейството ми не са спирали, но вече придобиват уродливи измерения и се водят без оглед на средствата“, посочи още президентът.

По думите му тези практики показват още веднъж колко остро стои въпросът за промени в Конституцията в посока съдебна власт и нейната независимост. „От независимостта на прокуратурата зависи как ще изглежда и държавността в България“, коментира още държавният глава Румен Радев.



РУМЕН РАДЕВ НЕ КОМЕНТИРА - ЧАКА СТАНОВИЩЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИИ, ПРОКУРАТУРАТА ИЗЛЕЗЕ СЪС СВОЕ СТАНОВИЩЕ И РАЗПРОСТРАНИ ЗАПИСИ ЧРЕЗ МЕДИИТЕ



Нюз БГ Репортер

28 януари, вторник: | ПРЕЗИДЕНТЪТ РУМЕН РАДЕВ ЗАЯВИ: "ОЧАКВАМ РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИИ!"

"Не съм търсил контакт с главния прокурор по тази тема. Очаквам неговите мотиви, на ход в момента е Конституционният съд. Нямам идея за конкретен случай, защото съм убеден, че не съм вършил нищо нередно", заяви президентът Румен Радев, по време на пресконференция по повод третата година от встъпването им в длъжност.

В ОТГОВОР ПРОКУРАТУРАТА ПРЕДОСТАВЯ СВОЕ СТАНОВИЩЕ И ПУСКА ЗАПИСИ КЪМ МЕДИИТЕ

Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и медиен интерес, Прокуратурата на Република България предостави до медиите следната информация/прессъобщение:

"В хода на образувано и водено от Специализираната прокуратура наказателно производство, наблюдаващите прокурори на 22.01.2020 г. са извършили цялостен анализ на доказателствената съвкупност, включително и на приобщени по делото веществени доказателствени средства (събрани чрез използването на специални разузнавателни средства експлоатирани от ДАНС, спрямо командира на ВВС генерал-майор Ц.Ст.). При така извършения анализ са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.

Анализът на проведените телефонни разговори разкрива, че същите са по повод вероятно извършвана проверка от КПКОНПИ по отношение на г-жа Д.Р. Наблюдаващите прокурори считат, че може да се приеме във висока степен на достоверност предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ е била осуетена поради укриване на документи.

С постановление от 23.01.2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавният глава се ползва с имунитет, изразяващ се в неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, със изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 от КРБ) и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ). Наблюдаващите прокурори са приели, че това би било единственото правилно процесуално решение при липса на трайна практика на КС и ВКС, като всяко друго такова може да бъде предприето, респективно осъществено в нарушение на забраната за наказателно преследване срещу президента.

Във връзка с горното, Прокуратурата на Република България публикува постановление за спиране на наказателно производство от 23.01.2020 г., от което е заличена информацията нямаща отношение към посочената причината за спиране на наказателно производство, ведно с част от ВДС (аудио-файлове).

Предоставената информация се разпространява след разрешение на наблюдаващите прокурори по реда на чл. 198 от НПК.

Прокуратурата на Република България заявява, че всички поставени на вниманието на обществеността въпроси, са подробно изяснени в отправеното от главния прокурор на Република България искане за задължително тълкуване на чл.103 от Конституцията и така публикуваните материали от досъдебното производство."


РЕАКЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТСТВОТО

От прессекретариатът на държавния глава разпространиха своя позиция до медиите, в която се казва, че няма как да бъде коментирано съдържанието на записи, направени чрез СРС и разпространени от прокуратурата, нито да бъдат потвърдени  твърденията за естеството на разговорите, тяхната автентичност и достоверност.


Изявления на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по време на отчетната пресконференция по повод третата година от встъпване в длъжност




НЮЗ БГ РЕПОРТЕР
София, 28-01-2020 г.



В Гербовата зала на Президентството Румен Радев и Илияна Йотова дадоха пресконференция и се отчетоха за свършеното през третата година от встъпването им в длъжност. Ето подробно какво казаха президентът Радев и вицепрезидентът Йотова:

РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Добър ден и добре дошли,

Уважаеми дами и господа,

Първо, приемам този голям медиен интерес като знак за ролята на президентската институция в обществено-политическите процеси.

Започваме отчета на третата година от мандата ни като президент и вицепрезидент с г-жа Йотова и в тази трета година продължихме нашата отговорна мисия с последователност в принципите и действията. Президентската институция продължи да отстоява правовата държава и интересите на гражданите, да задава дневния ред по важни обществени теми, да стимулира дебата между институциите и гражданите, да обединява около обществено значими каузи, да работи за модерното развитие на България и да отстоява българския интерес навън.

Нямам намерение да превръщам този отчет в самореклама. Оценката я дава обществото, и в днешната тревожна и променлива действителност по-важно е институциите да бъдат предвидими и с ясни приоритети. Затова ще маркирам само някои щрихи от дейността през изминалата годината, а ще акцентирам на приоритетите и действията през настоящата.

Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и последният пример е усъвършенстването на изборното законодателство и откритата амбиция на българския парламент да изпревари обявената отдавна инициатива на президента. Знаете, че за първи път парламентът започна тази дейност да усъвършенства изборното законодателство не в навечерието на предстоящите избори, а когато трябва. Това само показва, че откритата и конструктивна позиция на президента е стимул за отговорно отношение и на останалите институции.

През годината поддържах активен диалог с гражданите и институциите, използвайки и конституционното си правомощие за обръщения към народа и Народното събрание като откроявах проблеми и  давах насоки за тяхното решаване, за превръщането ни в държава с функциониращи институции и високо качество на живот.

Отстояването на върховенството на закона и укрепването на държавността бяха сред водещите приоритети  и дейности през годината.  Макар свиканият от мен Консултативен съвет за национална сигурност през април за реални мерки срещу корупцията да не постигна консенсус, моите констатации и предложения стават все по-актуални.  Продължих да бъда бариера срещу лобисткото законодателство и решения в разрез с обществения интерес. Наложих вето на седем закона, а там където виждах нарушения в Конституцията, сезирах и Конституционния съд. Въпреки  преодоляването на тези вета, понякога дори и без дебат в Народното събрание, обществената реакция и решенията на Конституционния съд потвърждават правотата на моите действия. Поредицата срещи относно избора на главен прокурор и повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт откроиха проблеми и възможни решения. В ход са и дебатите за иницииране на промени в Конституцията след 30 години преход и дълбоки сътресения в обществено-политическия живот.

Преодоляването на бедността и неравенствата чрез постигане на висок устойчив икономически растеж бе в основата на диалога ми с работодателски и браншови организации, с инвеститори и синдикати. Кръглата маса на тема „За конкурентоспособна и просперираща българска икономика“ създаде условия за откровен и задълбочен диалог между законодателната и изпълнителната власт и бизнеса и научните организации. Казвам научните организации, защото бъдещето на нашата икономика зависи от това как ще развиваме нашата наука, технологии и дейност в областта на иновациите. Многобройни са срещите ми с преподаватели, студенти, учени, ръководители на олимпийски отбори и стартиращи предприятия, както и инициативите за подкрепа на образованието, науката и иновациите. Мога да посоча като успех инициираният от президентската институция меморандум между всички държави участнички в проекта за създаване на Международния институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, една кауза, която аз отстоявам на всеки международен форум. Този меморандум бе подписан на срещата в Полша за Берлинския процес и бе взето решение на Европейската комисия за неговото финансиране. Очаквам и по-активна позиция на българското правителството за представяне на предимствата на България за бъдещото ситуиране на този център. През годината започнахме нова инициатива – среща на иновативни стартиращи предприятия с чуждия бизнес, който дава възможност на талантливи млади хора да разгърнат обхвата на своите идеи.

Детското здравеопазване и детският масов спорт продължиха да бъдат във фокуса на моята дейност. Продължих да съм ангажиран и с проблемите на общините за хармоничното развитие на регионите, финансова децентрализация и по-голяма самостоятелност. Опазването на историческата памет и културното ни наследство също беше във фокуса на моята дейност и присъствието на  генералния директор на ЮНЕСКО по моя покана в тържествата на 24 май, бе международно признание за приноса на България в световното културно наследство.

Развитието на Въоръжените сили е мой неотменим приоритет като Върховен главнокомандващ на Българската армия. Методичната ми настойчивост даде резултат в няколко направления:

-        подписан бе договор за придобиване на нов изтребител – макар и засега с орязани способности от планирането и необходимост от допълнително заплащане;

-        възстановено беше Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия;

-        в ход е стимулиране на мотивацията на военнослужещите и техния социален статус – макар и в обем, който не може да реши острия недостиг на личен състав.

Нарушаването на приетия консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност за разсрочено плащане на проектите води до нехармонично развитие на видовете Въоръжени сили и родовете войски, до тревожно изоставане на проектите за модернизация и нашите ангажименти към алианса, води до невъзможност от доставка на други по-евтини, но жизненоважни за сигурността отбранителни системи.



През 2019 година продължих проактивна си външна политика. Балансираният и прагматичен подход, подплатен със солидна аргументация, доведе до по-прецизно формулиране на българския интерес във всички срещи и форуми от двустранно международно сътрудничество  и до засилване на позициите ни на страна, която може да генерира перспективни идеи. Показателни в това отношение са няколко неща:

-        Откроената от мен на срещата на върха в Лондон нова разделителна линия в НАТО и призивът ми Алиансът да не се превръща в съюз между производители и купувачи, а между партньори, които заедно развиват своите отбранителни способности чрез индустриално сътрудничество, трансфер на технологии и съвместно производство. Идеята бе посрещната с одобрение и внимание както от Международния секретариат, така и от лидерите на държавите членки в Алианса като ефективен подход за укрепване на единството и развитие на способностите.

-        Разговорите с президента Путин по време на Санктпетербургския форум, когато категорично бе формулирано съдържанието на понятието „взаимна изгода“ в двустранното стратегическо сътрудничество. Ясно бе аргументирана необходимостта от преразглеждане на ценообразуването в механизмите за изчисляване на цената на газовите доставки и необходимостта от  намаление на цената за тези доставки за България, Тези аргументи бяха приети от руската страна с готовност за преговори в това отношение, но този успех не бе доразвит от българското правителство и в момента България плаща най-високата цена в Европа.

-        Призивът ми от трибуната на ООН и на други международни форуми за равномерно разпределение на образователната и научна инфраструктура и научно-изследователските програми като ефективен подход за постигане на целите на устойчиво развитие.

Укрепването на сигурността и свързаността на балканските страни бе във фокуса при всички срещи с балканските лидери и не само това, то бе и основен мой акцент, когато свиках извънредната консултативна среща, която бе повратна точка за изработване на отговорна национална позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония. Президентската институция е и двигателят за включването ни в охраната на въздушното пространство на съседите като наш национален интерес и съюзнически дълг.

Работих за засилване на сътрудничеството както в Европейския съюз и НАТО, така и с геополитическите и икономически фактори като САЩ, Китай, Русия, Германия, Япония, с чиито лидери имах конструктивен диалог.  Следва да отбележа развитието на отношенията ни с Китайската народна република до ниво стратегическо партньорство като резултат от моята активна позиция в двустранните отношения. Българският бизнес вече се възползва от това решение, очаквам и по-активните действия на българското правителство.

Икономическата дипломация чрез привличането на чуждестранни инвестиции, съвместни проекти и разширяване на българския износ, бе основен акцент при посещенията ми в Австрия, Швейцария, Португалия, Унгария, Словения, Хърватия, Египет, Катар и Ливан. Работих и за подпомагане на регионалното сътрудничество. Например след посещението ми в Хърватия бе проведена ползотворна среща и договорености, постигнати между местната власт и бизнес между Пловдив и град Задар. Бих подчертал особено ползотворното посещение на германския президент, което също имаше регионално измерение и даде нов импулс на инвестиционното и икономическото сътрудничество между нашите страни. Срещите ми в Япония на ниво Министерски съвет, бизнес и образователни институции, дадоха нова перспектива на двустранните отношения и в близките дни ще продължи в София със силно японско присъствие и събития по инициатива на президентската институция.

Активна бе работата ми в инициативата „Три морета“ за подобряване на свързаността в Източна Европа и за включването на България в приоритетни транспортни проекти. Разбира се, и в тази година приоритет за мен и вицепрезидента бе поддържането на жива връзка и приобщаване на българските общности зад граница, тяхното духовно приобщаване към Родината, както и отстояването на техните права и идентичност. Мисля, че това е мисия, на която трябва да отделяме все по-голямо внимание предвид растящия брой, за съжаление, на наши сънародници зад граница.

Няколко думи за приоритетите и действията на президента. Те не са самоцел, те са функция от политическото и социално-икономическо развитие на страната, от правомощията на институцията и амбициите за бъдещето.

Днес все по-често се задават въпроси:

- Защо въпреки заделянето на повече средства в различни сектори, България продължава не само да бъде на последно място в Европейския съюз по стандарт и качество на живот, но и да се отдалечава от източноевропейските страни?

- Защо колабират цели обществени системи и се борим за вода и въздух?

- Защо се унищожава българската природа?

- Защо живеем от криза в криза, а бедността и неравенствата продължават да се задълбочават?

- Защо България продължава да се топи, а много наши сънародници в най-активната си възраст продължават да напускат страната?

В отчета си от миналата година ясно заявих, че каквито и икономически и социални модели да прилагаме, усилията за повишаване на качеството на живот ще бъдат обречени, ако не се извърши най-важното: промяна на политическата среда и на начина на управление. Посочих и основните проблеми пред българската държавност:

- Липсата на върховенство на закона и реално разделение на властите;

- Безнаказани корупция и престъпност;

- Задушена свобода на словото;

- Лобистко законодателство и елиминиране на гражданите от този процес, който, виждате в последните дни, продължава;

- Липса на прозрачност, отчетност и отговорност в управлението;

- Еднолично разпореждане с бюджета и обезличаване на институциите;

- Отслабен суверенитет.

За съжаление, допуснахме през годината тези проблеми да се задълбочават и в момента консумираме видимите резултати. Допуснахме и опорочаване на изборния процес и все по-силно срастване на партия с държава. В тази критична обстановка мой основен приоритет ще продължава да бъде отстояването на правовата държава и укрепването на държавността. Ще продължавам да работя за върховенство на закона, разделение на властите, права на гражданите, защита на собствеността, свобода на словото – като фундамент на правовата държава и предусловие за икономически просперитет. Затова ще положа усилие в няколко важни направления:

На първо място това е възстановяване на доверието в изборния процес – чрез:

-      Своевременни и рационални законови промени;

-      100% машинно гласуване с цел елиминиране на недействителните бюлетини, грешките и машинациите в броенето и оформянето на резултатите;

-      Ограничаване на купения и контролиран вот.

Ще продължа с дебата за иницииране на промени в Конституцията, целящи:

-      Повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт;

-      Подобряване на баланса между институциите;

-      Повишаване на прозрачността, отчетността и отговорността на управлението;

-      Разширяването на правата на гражданите.

Ще продължа и с усилията си в борбата срещу корупцията като:

-      Бъда бариера пред лобисткото законодателство;

-      Ще продължа да посочвам институции и решения, които генерират условия за създаване на корупция;

-      Ще съдействам с всички средства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган с активни механизми и инструменти за установяване на несъответствие между доходи и разходи;

-      Да настоявам за въвеждане на електронното управление като фактор за повишаване на прозрачността.

По националната сигурност, също мой основен приоритет, ще продължа да работя за:

-    Хармонично развитие на Отбраната;

-   Пълноценна реализация на проектите за модернизация със съпътстващо пълноценно индустриално сътрудничество и трансфер на технологиите;

-    Повишаване на социалния статус и мотивацията;

Във външната политика ще продължа да се ръководя от заложените в Конституцията цели:

-      За превръщането й в гарант за националната сигурност и независимост;

-        Ще продължа да работя за привличането на чуждестранни инвестиции и промотиране на българския бизнес;

-        За защита на правата на българските общности зад граница и тяхното духовно приобщаване към родината.

Това са все приоритети в рамките на моите конституционни правомощия. Президентът не разполага с преки инструменти, за да реализира политики в социално-икономическата сфера – те са обект на управленската програма на правителството.  Но има редица тревожни въпроси, които налагат дебат и консолидиране на усилията:

-        Адекватни ли сме срещу демографската катастрофа – основният риск за бъдещето на страната ни – и имаме ли амбицията да преодолеем негативния демографски тренд? И то не просто с програми за повишаване на раждаемост и намаляване на смъртност, а с цялостна, всеобхватна политика, която да дава перспектива за развитието на страната, така че младите хора да остават в нея;

-        Имаме ли амбиция да развиваме конкурентоспособност и да се впишем в икономиката на бъдещето, за което вече много европейски държави приемат своите национални индустриални стратегии с основен акцент - иновативно образование, наука, технологии и иновации? Или нашите амбициите свършват до страна-разпределител на газ?;

-        Имаме ли амбицията да мобилизираме наличните ресурси и европейски програми за активиране на научния капитал на нацията и таланта на младите българи, така че България да се развие като център, в който да се развиват нови технологии и иновации? Всъщност това е и критерият за успешната страна на бъдещето. Или ще се превърнем в изоставаща страна – вносител и клиент на технологии?

-        Постигаме ли баланс между инвестициите в инфраструктура и инвестициите в човешкия капитал?

Изкушавам се да дам примера с блокираните от година и половина 500 милиона лева за язовири, и то подготвени да се харчат непрозрачно. Искам да бъда правилно разбран – не омаловажавам в никакъв случай грижата за язовирите, но нека си представим, ако за този период от година и половина тези средства бяха вложени в перспективни програми за развитие на хората, какъв би бил положителният ефект.

Миналата година в отчета посочих, че България не успява да развие своя най-ценен капитал – хората. Ограничените мерки в образование, здравеопазване и социална дейност не са адекватни за страна, която заема водещо място в перспективите за пълен демографски срив.

Ако Перник е провалът във водния сектор, то резултатът от миналогодишния международен тест PISA за 9-класниците има същия ефект върху образованието и нашето бъдеще. Разликата е, че физически не може да се усети в момента, но последствията ще понасяме в бъдеще. Ако досега се примирявахме с последните места в европейските класации по качество на живот с надеждата, че доброто образование все някога ни дава шанс да настигнем другите и да заживеем достойно в Европа, то последните места по математика, природни науки и функционална грамотност – всъщност показателите за професионална пригодност и справяне с живота, критерии за успеха на всяка една нация в бъдеще, ни отреждат нерадостната перспектива устойчиво задълго стоене на дъното на Европа. Тази перспектива се потвърждава и от изследването на Европейската комисия за дигитална конкурентоспособност, където пак сме на последно място.

Някой пак ще каже, че президентът е черноглед, президентът е песимист. Напротив – аз имам високи амбиции за България. Ние можем и ние трябва да превърнем България в нормална европейска демократична държава – с върховенство на закона, с пълноценни и демократични институции, със сигурност и европейски доходи за гражданите, със зелена високотехнологична икономика, с качество на инфраструктурата и обществените услуги. Но съм и реалист и вярвам, че пътят към успеха започва със свалянето на розовите очила, за да не се спъваме в проблемите.

Имаме спешна нужда от преосмисляне на приоритети и програми, от дългосрочни решения и реформи. Но при всички положения най-важният залог за бъдещия ни успех е инвестицията в хората. 

Затова в рамките на КСНС ще търся консенсусни решения със законодателната и изпълнителната власт и парламентарно представените партии за законови, организационни и финансови механизми в три основни области:

-        Образование

-        Детско здравеопазване

-        Стимулиране на младите семейства

Образованието трябва да се превърне в стратегически национален приоритет. Трябва да си поставим високоамбициозни цели – например на следващия международен тест PISA след 3 години да сме започнали устойчиво движение нагоре към средните европейски нива. А това означава решителни действия и то сега.

Длъжен съм да заявя, че предприетите от правителството мерки са в правилната посока, но те са недостатъчни като обхват, като иновативност и като финансиране. Нуждаем се от прелом – в квалификация на учители, заплащане, стимули, инфраструктура и оборудване, професионално образование, нови форми и методи на обучение, а и нови инициативи - например регионални центрове за подготовка на децата за дигиталните технологии и иновациите.

Държавата трябва да възвърне активната си роля в управлението, финансирането и развитието на физическата среда в училищата.  Когато говорим за образование, трябва да разбираме и възпитание, с особено внимание върху съдържанието на учебния материал, който да формира българските традиционни ценности. Със същата грижа трябва да се отнасяме и към науката, технологиите и иновациите като основа на перспективната икономика.

Детското здравеопазване трябва да преодолее липсата на оборудване и финансиране за лечение и рехабилитация, за профилактика и превенция, за специализация и повишаване на квалификацията на педиатрите. Педиатрията трябва да се превърне в  привлекателна специалност.

Искам да благодаря на всички добродетелни българи за подкрепата към „Българската Коледа“, но те виждат големия контраст: от една страна – какво се постига като ефект с дарените от тях 2,5 милиона  лева, от друга страна – как се източва здравната каса и как се раздава непрозрачно милиарден излишък и то непрозрачно, често със спорни проекти. И те задават въпроси, на които управляващите трябва да дадат отговор?

Проблемът с детското здравеопазване трябва да се решава паралелно и с развитието на детският масов спорт като фактор за здраве и функционалност на нашите деца. 

Семейните политики следва да са насочени към преодоляване на негативните демографски тенденции. Редица страни с много по-благоприятни демографски показатели от нас, предприемат решителни мерки за стимулиране на семействата с деца – облекчено данъчно облагане и кредитиране, безплатни детски градини, безплатна храна в училище, безплатни лекарства за децата и детски помощи, които често са обвързани с трудова заетост и образование. Целта е не просто повишаване на раждаемостта, а всеобхватна политика, с която младите да усещат грижата на държавата и да виждат сигурност и смисъл да остават в България. Само тогава можем да мислим за преодоляване на негативния демографски тренд. Същите програми трябва да стимулират младите родители да се образоват и да работят. Трябва да търсим решение и за доходите на българските пенсионери, защото тяхната бедност и лишения са морален провал на всяко управление.

В тези условия е от изключителна важност широкият диалог и дебат с граждански, съсловни и научни организации за търсене на рационални решения.

Преди да дам думата на г-жа Йотова, искам да заявя, че нашите успехи са резултат на разбирателство и екипна работа. Искам да благодаря и на всички секретари, съветници и на служители в президентската институция за отговорната и всеотдайна  работа през годината.



ИЛИЯНА ЙОТОВА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми г-н президент,

Уважаеми колеги,

Уважаеми колеги журналисти,

От началото на мандата дейността ми е посветена на изработването на последователна политика за сънародниците ни в чужбина. Тя е неизменна точка в моя дневен ред. В постоянен контакт сме вече с над 150 дружества на българи от 33 държави, с отделни наши граждани. Националната солидарност не спира на границата, нито отвътре, нито отвъд нея. Ние имаме един дом – България, и не можем да създаваме паралелни родини. Въпреки забавяне на темповете все още тенденцията за напускане на страната продължава да бъде много силна, все повече българчета се раждат навън. В съотношение с другите страни от ЕС, страната ни е в първата десетка с най-големите проценти на сънародници зад граница.

След три години съвместна работа с другите институции резултатите са налице – темата за нашите сънародници присъства както в обществото, така и в политическото пространство. Оценявам усилията на  Министерството на труда и социалната политика за привличане на квалифицирани специалисти с финансови и социални стимули. Но тези усилия няма да имат особен ефект, ако не са обвързани с нуждите на българската икономика, с реалните потребности.

Работата с нашите сънародници зад граница събира в себе си широк спектър от теми – от запазването на българското самосъзнание и национална идентичност чрез изучаване на български език, до разпространение на българското по света, до въпроса за влиянието на България в международен план. Тази година – 2020, трябва да бъде година на единението на българите в България и българите по света. Това е философия, която трябва да преминава през всичките ни идеи, решения, резултати.  За мен ще бъдат много важни резултатите от изследването сред нашите общности, което вече се прави от водещи български политолози и което ще бъде отправна точка за адекватна и резултатна политика Не може да имаме различно отношение към историческата диаспора и новата емиграция. Държавата еднакво защитава права и предоставя възможности. Реагира адекватно според специфичните проблеми.

През изминалата година продължихме контактите и съвместната работа с българските исторически общности. Имаме проблеми. Вниманието ни трябва да бъде насочено към предстоящото преброяване в Албания, след признаването преди две години на българското малцинство. Нашите дружества там трябва да са много активни, още повече че има огромен натиск да се записват с други националности. По-амбициозни трябва да сме и за признаване на българско малцинство в Косово. Все още не е отворило врати българско училище в Одеса, което бе договорено преди повече от година и половина. Продължаващата териториална реформа в Украйна и Молдова крие опасности от претопяване на българските общности, получаваме тревожни сигнали за разформироване на Болградския регион. Могат да се лишат от изучаване на майчиния език хиляди деца с български произход. Последната учебна година например само 30 деца са записани в българската паралелка в Босилеград, където българският произход наближава 90%.

Запазването на българския език и идентичност става все по-трудно и е необходима конкретна реакция на България, съпроводена с ясно разписана политика и категорични позиции в двустранните преговори. Трябва да запазим Тараклийския университет, в постоянна връзка сме с нашите общности там, с МОН и Русенския университет.

През 2019 година бе постигната сериозна крачка за децата от български произход, които идват да учат висше образование у нас. Проведох кампания, нарекохме я Студентски лаборатории – неслучайно. Не само се срещнах със студентите от български произход в София, Пловдив, Варна, Благоевград. Чухме многобройните проблеми, които имат, когато идват в България. Заедно с тях и академичните ръководства търсехме решения, разработвахме варианти, за да „изберат България“ – от визите, до постоянното пребиваване, изпитите, допълнителното изучаване на български език до специализациите след завършването. Предоставих изводите от тези срещи на компетентните институции. Искам да благодаря на всички, които се включиха, които бяха съпричастни, с които потърсихме и в крайна сметка намерихме решения. На 13 юни 2019 г. по моя покана направихме среща в президентството с представители на МОН, МВР, МВнР, ректорите на водещите университети, за да намерим най-работещите решения. И те вече са факт с постановленията на МС преди няколко дни.  Успехът наистина е много голям: освободени са от такси за обучение всички студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия. Безусловно ще бъде предоставяна стипендия през първата година в размер на 240 лв. Документите ще могат да се подават през интернет. Неделните ни училища и консулските служби ще участват и ще помагат за избора на университет в България.

Надявам се най-накрая да се създаде и регистър на завършилите у нас. Биха могли да бъдат много полезни не само оставащите у нас, но и тези, които се връщат като учители по български език и литература например.  Страната ни инвестира в тези млади хора.

Уважаеми дами и господа, колеги, г-н президент,

Неслучайно темата за българите зад граница винаги започва с образованието. Нашата цел е съхранението на българския език. Без езика няма как да се пази българската идентичност, няма как да се запазват българските общности в света на различните, няма как да се мотивират децата и младите хора да се връщат в родината. През изминалата година, благодарение на съвместната ни работа, бе подновено изучаването на български език в провинция Чако – Аржентина. В тясно сътрудничество с БНР ще предоставим професионален запис на уроци по български език, авторските права ни бяха предоставени безвъзмездно от техния автор проф. Венко Кънев, на когото искрено благодарим. Миналата година издадохме със съвместни усилия с ДАБЧ книгата на Хорхе Мичофф – българският лекар, с произход от Борован.

Изучаването на българския език бе основна тема по време на срещите и разговорите, които имах в Казахстан. Вече е възобновена паралелката с изучаване на български език в училище в Павлодар – с най-компактната българска общност. Считам за успех факта, че резултатът от нашето посещение заедно с МОН и срещи на най-високо ниво донесе откриване на лекторат по български език, а ректорът на Педагогическия университет в Павлодар ще предложи на академичния съвет откриване на специалност „Българска филология“.

Темата за българския език бе основна в срещите ни със сънародниците ни в САЩ. Не мога да скрия задоволството си, че вече и в Калифорния, благодарение на българското училище там и Генералното консулство,  българският език влезе в програмата за двуезичност и ще се издава сертификат за владеене.

Национална цел трябва да бъде изграждането на цялостната верига – от предучилищното образование, училището, университетите, лекторатите по български език и възраждането на българистиката по света. След срещата ми с българската общност в провинция Хесен, Германия, се роди идеята да проведем няколкодневно представяне на млади хора, които са избрали българистиката за професия. Разработваме специална програма заедно с няколко български и водещи европейски университета.

Тук, в София, успяхме да реализираме една невероятна изложба на Мартин Кейниг, запечатал автентичните сюжети от България от края на 60-те години – човекът, който изпрати гласа на Валя Балканска в Космоса. Само за малко повече от два месеца изложбата бе видяна от над 6 хиляди души. Мартин Кейниг бе удостоен с почетния знак на президента. Специално искам чрез вас да благодаря на Националната художествена галерия за сътрудничеството и професионализма. Това са само примери, но те показват колко много можем да направим с нашите сънародници и за българщината, и за България. Това ме мотивира да предложа да създадем Асоциация на българските общности по света, представена навсякъде, където има българи. Разчитам и на останалите институции заедно да я изградим, без помощта на изпълнителната и законодателната власт това не би било възможно. Комуникацията ще бъде през специална платформа, чийто пилотен проект ще тръгне съвсем скоро.

Това е мнението и на водещи български учени, дипломати, експерти, които участват в работата на Обществения съвет към вицепрезидента и искам специално да им благодаря.

Уважаеми дами и господа,

Политиката ни с потомствените българи не може да се ограничава до издаване на българския паспорт. И тук трябва да сме наясно каква е националната ни цел. Българското гражданство е въпрос на национална идентичност, връзка между гражданите и държавата. Когато се придобива гражданство заради български произход, според мен и Комисията за българско гражданство /благодаря на колегите за огромния труд/, трябва да се постави задължително условие за владеене на български език според европейската езикова рамка, да се познават основните права и задължения според българската Конституция, държавното устройство, основните познания за нашата история. Сочени сме за държава, която предоставя „транзитно гражданство“, което компрометира доверието в страната. Имам уверението на колегите народни представители и очаквам работещи и силни решения от Народното събрание и час по-скоро тези закони да бъдат разгледани.

Позволете ми да кажа няколко думи и на европейска тема, която продължава да заема място в моята дейност. Кампанията за евроизборите не даде българския отговор за развитието на съюза, нито за това кои са българските позиции по ключови теми. За разлика от политическия дебат младите хора на България са много по–активни, с добър анализ и много идеи. Това е моят извод от проведената серия дискусии със студентите от университети в София, Шумен, Пловдив, Велико Търново. Моят стремеж винаги е бил страната ни да бъде фактор при вземането на важни решения, да има самочувствие, да настоява, да убеждава и печели съюзници за каузи.  И искам ясно да заявя – когато си мълчиш, за да не ти създават проблеми, това съвсем не означава, че авторитетът расте. Няма Европа на равните, когато има двоен стандарт. Шенгенското членство на страната се превърна в емблема на двойните стандарти. Това е категоричната ми позиция, която поставих на първо място при срещите ми в Германия, със словашкия външен министър, в редовните ми контакти с представители на дипломатически мисии у нас.

Започналият, но не завършен процес на отмяна на мониторинга е още едно доказателство в тази посока. Трябва да бъдем особено внимателни при прилагането на критериите на предлагания общоевропейски механизъм за върховенството на закона, за да няма отново двойни стандарти към нас и други държави членки. Отпадането на мониторинга не бива да се обвързва с решението за този нов механизъм – имах възможността да защитя тази теза на специален форум в Брюксел с участието на представители на българската съдебна система, евродепутати и Европейската комисия.

Не сме уточнили като държава стратегията си против засилващото се говорене за Европа на две скорости, приоритетите ни за следващия финансов период за повече средства за малките общини и селата. Това е желанието на обществото ни, на професионалните организации, на българския бизнес. Видях го при многобройните ми срещи с тях, в дискусиите на гражданското общество. Европейската тема не може да живее само в кабинетите на министри и агенции. Позагуби се ролята на България за европейското бъдеще на Западните Балкани – основна тема на българското председателство и негов безспорен успех. Срещата на върха в София се оценява високо от нашите съседи, страната ни има огромен потенциал за влияние, има очаквания за по-силна намеса на България в преговорния процес на тези страни. Това бе общата ни позиция по време на срещите с президента, министър-председателя на Черна гора, при разговорите с общественици, политици, експерти от всички страни от Западните Балкани. Такава е оценката на една голяма част от нашите европейски партньори.

За България трябва да отпадне и продължаващият вече 19 години мониторинг на Съвета на Европа. Разговорите с председателя на Съвета на Европа и генералния секретар на ПАСЕ не бяха леки, но имам надежда, че скоро ще има положителен резултат. Следващите една след друга кризи раждат повече популизъм и по-малко гаранции за човешки права. Езикът на омразата не е само клише, а заплаха, с която трябва да се справим. За това разговаряхме с новия председател на Съда по правата на човека в Страсбург. Не можем да си затваряме очите и пред засилващия се антисемитизъм. След много трудности и добра работа заедно с МВнР в Лос Анджелис открихме възпоменателни плочи за спасяването на българските евреи в Музеите на Холокоста и на толерантността.

Колеги, подробния отчет за моята дейност през миналата година ще намерите на сайта на президентската администрация. Бих искала да кажа само няколко думи за дейността на комисиите към вицепрезидента. През тази година не сме удовлетворили нито една молба за политическо убежище, българско гражданство са получили над 9 хиляди души, помилваните са двама. Статистиката за помилванията е едно, но има тревожни изводи, които трябва да бъдат изречени на глас. Макар и косвено, анализът на съдебната власт е несъмнено много по-точен, от молбите за помилвания става ясно, че все повече извършители на престъпления са със средно образование, все повече престъпления след употреба на алкохол, наркотици, хазарт. Нивото на тежки престъпления – убийства, телесни повреди, блудства и изнасилвания в рамките на семействата продължава да буди сериозна тревога. Трябва да бъдат засилени програмите за ресоциализация, защото нараства броят на осъдените с няколко присъди. Допълнителни и дългосрочни програми, насочени към лица, страдащи от зависимости, които да продължат и след изтърпяване на наказанията. Както и нещо от особена важност – последващо наблюдение и адекватно лечение на хората с психични заболявания, които получават грижи само докато търпят наложените им наказания.

Благодаря на всички колеги от тези комисии, както и на външните експерти, защото обемът и отговорността на тяхната работа наистина са много големи.

Уважаеми дами и господа,

2019 година бе годината и на 30-годишната равносметка. Дали е приключил или не преходът е дискусия, която оставям на анализаторите. По-важното е, че е необходима сериозна крачка отвъд, отвъд прехода. Ще бъдем успешни, когато спорим за бъдещето със същата настървеност, с която спорим за миналото.

Преди да мислим за стимули, с които да върнем сънародниците ни, трябва да предоставим онези стимули на българите в България, които ще ги задържат тук. Това поискаха хората по време на срещите ми в над 50 градове и села през изминалата година. Повече сигурност, сигурност в училище, на улицата, за работа, за доходи, да ходиш на работа, за да даваш, защото си удовлетворен и искаш да развиваш себе си и страната си. Никой отвън не може да реши проблемите ни, никой не ни познава по-добре от нас.

Връщането на доверието в държавата, рестартът на държавата /една теза, която придоби публичност/, преминава през рестарта на институциите, връщането на функциите и отговорността им според Конституцията и правилата на парламентарната държава. Това е политическото и обществено споразумение, независимо кой е в основата на управлението.

Вярвам, че навлизаме в десетилетието на промяната, на смелите и отговорни решения и ще оставим пред вратата самоцелното противопоставяне във взаимните отношения на всяко ниво.

Отговори на журналистически въпроси по време на отчетната пресконференция на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по повод третата година от встъпване в длъжност:

Вера Александрова, БНТ: Г-н президент, вече обявихте, че ще инициирате промени в Конституцията, но за да може те да станат факт, Ви е нужна сериозна политическа подкрепа. На чия подкрепа, на чия помощ ще разчитате? Това е първият ми въпрос.

Вторият въпрос е свързан с предстоящите промени в Закона за хазарта, които предизвикаха много противоречиви коментари – каква е Вашата позиция по този въпрос? Ако се стигне до изработване на промени и закон, Вие бихте ли наложили вето на този закон?

Румен Радев: Екстраполирате доста напред моите потенциални действия. Благодаря за въпросите.

Първо – мисля, че българската Конституция е най-голямото демократично завоевание от зората на прехода и към промените в нея трябва да се отнасяме изключително внимателно. Но след 30 години преход и дълбоки социално-икономически и политически сътресения днес трябва да търсим отговор на въпроса – не допуска ли тази Конституция възможности за противоречив прочит и най-вече успяхме ли а постигнем заложения в Конституцията политически проект за изграждане на демократична правова и социална държава. Защото днес сме свидетели на съвсем друг резултат. Този дебат, който водим в момента за промяна на Конституцията, според мен е тест не само за юридическата общност. Той е тест за зрелостта на нашата политическа система и на обществото ни за нашето бъдеще. Естествено е, че този дебат, неговата същност, накрая ще се проведе в българския парламент, където ще се вземат и решенията за подобряване на внесените промени. Но аз искам също така да се обърна и към народните представители, които освен партийна вярност, не трябва да забравят, че са се клели да служат в полза на България, на обществения интерес. Така че съюзник тук трябва да бъде цялото общество – и гражданите, и експертите, и политическите партии. Оттук-нататък ни предстоят консултации с институциите, накрая и с политическите партии. Аз ги каня на диалог, надявам се този път да приемат. При всички положения от нашите решения ще зависи дали в България ще продължава да се развива демократичният процес. Ние не можем да го имаме за някаква даденост, за нещо застояло във времето. Зависи дали ще имаме по-добри институции, по-добри права за гражданите. Според мен това е много важен белег за всяка демокрация. Дали ще имаме по-добър баланс между институциите, дали ще имаме ограничаване на колективна безотговорност, там където тя се проявява.

По втория въпрос – за хазарта. Знаете, че президентът е в края на законотворческия процес. Тепърва предстоят дебатите в парламента. Искам да чуя как ще се развият те, какво решение ще се вземе, защото виждаме че и във вносителите, и в самия Министерски съвет има вече колебливи позиции.

Теодора Енчева, БТВ: Г-н президент, един въпрос, който е много актуален и със сигурност ще се превърне във въпроса на деня. Всичко, което се разви в отношенията Ви с главния прокурор е много важно. Вие очаквахте ли след като предложихте промени в Конституцията, които засягат включително и ролята на прокуратурата в съдебната власт, да се стигне до там, че главният прокурор да поиска тълкуване от Конституционния съд за чл. 103, който касае Вашия имунитет като държавен глава и Ви защитава от съдебно преследване? Преди малко стана ясно, че главният прокурор е коментирал, че една конкретна причина е станала повод за това негово искане от КС. Бихте ли коментирали, знаете ли за какво става дума Вие, той не е дал подробности? Ще разчитате ли на подкрепата на прокуратурата в обсъждането на тези конституционни промени?

Румен Радев: Първо, моите мотиви за конституционни промени, и това съм го заявил на откритите консултации, които правих тук и с неправителствени, съсловни организации и други, моят мотив не е насочен срещу прокуратурата – в никакъв случай. Моят мотив винаги е бил за повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт. Оставям на вас да прецените защо точно в този момент главният прокурор внася искане за разглеждане на имунитета на държавният глава. Аз нямам никаква идея за конкретни причини, така че главният прокурор трябва да обясни своите мотиви пред обществото. Във всеки момент очаквам Конституционният съд, който откри дело, да се ръководи от заложените при създаването на Конституцията принципи и ще следя за хода на това дело. От главния прокурор, разбира се, очаквам старание и в реалната борба с корупцията там, където тя има най-голяма хранителна среда – крупните обществени поръчки, а напоследък всъщност и големи проекти без обществени поръчки. Аз много ясно заявих и при стъпването в длъжност на новия главен прокурор, че неговата основна задача е да убеди обществото, че брани закона и обществения интерес, а не управляващите и определени бизнесмени и т.н. Също така съм обявил много ясно, че ще имам среща с всички институции – тримата големи в съдебната власт, представляващият Висшият съдебен съвет и главния прокурор, разбира се – последната инстанция, преди срещите с политическите партии, за неговото виждане по предлаганите промени. Така че да, предстои ми конструктивен диалог и с главния прокурор.

Цветелина Стоянова, БНР: Не стана ясно дали вашата администрация е търсила контакт с главния прокурор Иван Гешев след като той вчера отправи своето питане към Конституционния съд. По същество, искам да ви попитам дали имате своята собствена визия как да изглежда в бъдеще Националната служба за охрана? На фона на това, че политици направиха своите коментари как да се ограничава кръгът на охраняваните и кой да плаща за това, има и внесени в парламента законодателни текстове, които като че ли ще дадат възможност и на МВР паралелно да охранява като НСО, как Вие ще коментирате това? Не сме чули как Вие реагирате на шпионските скандали от последната седмица, заплаха ли са те за националната сигурност на България? Нормално ли е руската страна да се интересува от вътрешни проблеми като енергетика, вътрешни теми бих казала – енергетика и избори? Благодаря ви!

Румен Радев: Първо, не съм търсил контакт с главния прокурор по тази тема категорично. Аз очаквам, разбира се неговите мотиви. На ход в момента е Конституционния съд.

По отношение на НСО, тя води своята дейност на база на закона за НСО. Аз неведнъж съм коментирал този закон и съм твърдял, че той има нужда от реформиране, защото вменява отговорност на президента без да има реални правомощия. Дори само в тази част той има нужда от реформа, както и за много други неща  в закона.

Що се касае до създаването на паралелни охранителни структури  и то в силовите ведомства, считам, че това е твърде рисково начинание по много причини, ще посоча само една, може би си спомняте преди доста години случая „Белите брези“, където един срещу друг стреляха представители на различни служби. Тук става въпрос за много сериозни въпроси по комуникация, координация и взаимодействие, много ясни критерии, по които трябва да бъдат охранявани хора, техният обхват и т.н. Това не е проста дейност, тя се подчинява вече на редица международни стандарти и много сериозна подготовка. Така че ще искам да видя подробно мотивите и замисълът за реализация на една такава дейност. 

Що се отнася до шпионските скандали, тук не коментирам дейността на службите, на прокуратурата, но България трябва да отстоява твърдо своя суверенитет и да пресича всякаква намеса в нейната национална сигурност.  Разбира се, за всяка една такава дейност, която водят службите трябва да има събрани ясни и безспорни доказателства.

Дали е нормално други държави да се интересуват от наши вътрешни дейности  - сега, ако ви кажа, тук има дипломати също, че дипломатът, изпратен в една държава не  се интересува какво става в тази държава и не информира своята държава, нали знаете, че това е нещо много наивно? Тук има една много тънка граница. Трябва  да има ясно разграничение между дейността, която извършва всеки един дипломант за развитие на връзките, информацията, която той събира, с каква насоченост, с какви мотиви е и дали се прекрачва тази граница, при която вече имаме намеса в националната сигурност с определен интерес. При всички положения аз мисля, че действията все пак не трябва да се превръщат в някакво телевизионно риалити. Това е дипломация, това е много тънка и чувствителна материя и ефективността трябва да бъде водеща пред ефектността в едни такива действия.

Маргарита Колева, „Дарик радио“: Г-н президент, преди шест години и половина Вашият предшественик по повод един избор за председател на ДАНС каза цитирам: „Моят кредит на доверие в това управление е изчерпан“. Днес, три години след като влязохте на „Дондуков“ 2 и след всичко, което се случи през това време Вие като президент на България имате ли доверие в българското правителство?

Румен Радев: При всички положения аз ще имам много по-високо доверие в българското правителство ако водещата цел на неговата дейност е не доизбутване на мандата, а благосъстоянието на българските граждани. Ако има много по-отговорно отношение към изборния процес. Ако не формира предварително планиран изкуствен излишък чрез нереализиране на държавни инвестиции, който харчи еднолично и непрозрачно. Ако има желание и капацитет за реформа. Ако инвестира повече в човешки капитал, повече в хората. Ако мисли повече за децата и българските пенсионери.

Илияна Шишкова, Нова телевизия: Г-н Радев, говорим за добри отношения с Москва, но това което се случва как ще повлияе на традиционно добрите, по думите на Кремъл, отношения с Москва? И по темата за скандалите – имаше още един скандал, свързан с бившия шеф на разузнаването, който пък в момента е консул в Мюнхен. Как на Запад прочитат всичко това, което ние генерираме?

Румен Радев: Не съм запознат в детайли с нашия консул в Мюнхен в момента и с неговата дейност като председател в Държавна агенция разузнаване, но ако се върнем на един друг скандал – това е в Служба „Военна информация“, нали си спомняте с какви мотиви напусна службата бриг. ген. Ангелов? Те бяха шумно огласени, че е допуснат пробив, това говорят в медиите, в националната сигурност с нарушение в издаването на достъп до класифицирана информация на стотици хора. Сега нещо да се говори за този скандал, да виждаме някакво сътресение в националната сигурност? Това са административни въпроси, но начинът, по който те се отразяват, начинът, по който се хвърлят гръмко в общественото пространство, няма как да не се стоварват и върху имиджа на България. Представете си в централата на НАТО, когато се прочете „над 800 човека с нарушение“ и то в достъп до класифицирана информация и за НАТО – това не е добър етикет за България.

Здравка Андонова „Дневник“: Г-н президент, кои конкретно са заплахите за демокрацията в България? И обмисляте ли да се кандидатирате за втори мандат и дали ще търсите подкрепата на БСП за това? Благодаря Ви.

Румен Радев: Аз мисля първата част на въпроса Ви да не я коментирам, защото имах част от отчета, посветен на предизвикателствата пред българската държавност и демокрация. Не смятам да ги повтарям. Започнах и с това – с отговорната мисия, която имаме с г-жа Йотова и в момента в тази мисия и всички дейности, които изпълняваме по нея, както видяхте, твърде натоварена програма, твърде обществено ангажиране. Изобщо в момента не влиза в дневния ред дебат и обмисляне на втори мандат. Това го оставям като добра почва за спекулации във всякакви социологически агенции, експертни коментари и така нататък.

Дали ще търсим подкрепата на БСП? Търсим подкрепата на всички български граждани, които искат промяна в демократична посока, които искат развитие на България като модерна държава. Започвам нещо да заприличвам като на някаква предизборна кампания по говорене, така че смятам да спра с тези неща дотук. Ако г-жа Йотова има нещо предвид и за подкрепата на БСП, да заповяда.

Илияна Йотова: Не на този етап, г-н президент.

Румен Радев: Благодаря.

Стоян Тричков, „България он еър“: Г-н президент, бих искал да Ви върна на темата за Иван Гешев. Знаете ли за какво е наказателното производство, за което той каза днес и виждате ли нещо под повърхността на зададения от него въпрос към Конституционния съд?

Втори въпрос, свързан с водната криза – смятате ли, че кабинетът „Борисов 3“ трябва да подаде оставка заради водната криза? Очакваме утре да се гласува вот на недоверие. Подкрепяте ли го?

Румен Радев: Както казах, г-н Гешев сам трябва да обяви мотивите за това искане към Конституционния съд. Нямам идея за конкретен случай, защото съм убеден, че не съм вършил нищо нередно.

По отношение на вота на недоверие – това е един нормален парламентарен механизъм, това е най-силният инструмент в ръцете на всяка една опозиция. По-особеното на този вот е, че той някак е естествено продължение на дневния ред на обществото. Кризата е изключително дълбока, кризата е екзистенциална. Но решението е в ръцете на българския парламент. Тук всеки народен представител трябва да изрази своята воля в зависимост или от обществен интерес, или от партийната дисциплина и коалиционната математика.

Игор Ленкин, ТАСС: Г-н президент, в светлината на събитията от последните дни как бихте коментирали отношенията между Русия и България? Бих искал да зная Вашето мнение относно спора между Русия и Европейския съюз във връзка със 75-годишнината от победата? Ще заминете ли за Москва на 9 май? Каква е Вашата гледна точка за напредъка по проекта „Балкански поток“? Извинявайте много, но важна тема.

Румен Радев: Има две страни в развитието на отношенията в момента. Едната е по чисто дипломатическа линия. Това, доколкото знам, и се очаква от нашето посолство в Москва, е да има реципрочност на действията, т.е. да бъдат съответно изгонени двама наши дипломати. Това е, което най-вероятно може да се случи.

От друга страна България и Русия имат общи интереси от по-голяма сигурност в региона, общи интереси от развитие на двустранните отношения и то на здрава, прагматична основа. Не случайно в моя отчет заявих за резултатите от продължителната среща с президента Владимир Путин и целия негов екип, където много ясно формулирах параметрите на това двустранно сътрудничество. Много ясно формулирах необходимостта от разглеждане на ценовите механизми за доставка на газ за България. Благодаря на президента Путин, че той прие, след дълъг спор, аргументите. Ние даже на подиума на Петербургския форум пред цялата световна общественост продължихме да водим този спор и той там също се съгласи. Но пак казвам, очаквам по-голяма активност и настойчивост от българското правителство. Не е срамно то да настоява за по-ниски цени на газовите доставки. 

Надявам се тези шпионски скандали, затова казвам че те са едната линия, по другата линия да не навредят на тези прагматични отношения, защото България вече е вложила значителни средства, значителни средства в газопровода „Балкански поток“. Тези средства трябва по някакъв начин да се оползотворят.

За Европейския съюз и Деня на победата и ролята на Съветския съюз във Втората световна война – този спор излишно се политизира и тук е мястото да има по-голяма чуваемост на историците и хората, които боравят с архивите и историческата истина за войната.

За 9 май – да, имам покана от президента Путин да присъствам на парада, но още не съм отговорил и не искам да спекулирам преди да изпратя своя отговор.