Показват се публикациите с етикет избор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет избор. Показване на всички публикации

ПРЕД ИЗБОРА ПОРЪЧКОВ ЖУРНАЛИСТ ИЛИ ДОСТОЕН И СВОБОДЕН ЧОВЕК ?



Иван Върбанов

В търсене на работа, за да си платя сметките и да осигуря хляба си, се изправих пред много интересен избор, който ми предоставя реалността: ДА СТАНА ПОРЪЧКОВ ЖУРНАЛИСТ ИЛИ ДА ОСТАНА СВОБОДЕН И ДОСТОЕН ЧОВЕК С ДРУГА РАБОТА?

Що за медийна среда имаме у нас?
Бях чувал, но сега се сблъсках челно с НЕЯ!

И така да разкажа подробно:

Първото предложение - дойде по телефона от вестник с финансова насоченост, който бе ликвидиран навремето. Няма да подсказвам повече - ще се сетите сами за името му. Та хората започвали отново да го издават цифрово – стартират сайт. Чудесно! Но, какво ми предложиха ли: 1 месец да работя НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО, а след това, ако подавам по 1 материал на ден – щял съм да получавам по 10 лева „на парче“.  Е, под условието да гледам да не надхвърлям 30 броя за месец, защото са готови да платят цели 300 лева.
Про боно – един месец, а след това – половината от минималната заплата. 
Ако искаш?!
„Такава била практиката“, ми казаха по телефона.
/Спестявам имената на „колегите“, за да не се чувстват неудобно .../.

Второто предложение - дойде след обява за технически редактор в онлайн медия. Подадох документи, СВ, както си му е редът. След време последва писмо на електронната ми поща, че съм одобрен!!! Алилуя! Да, ама не (както казваше великият Петко Бочаров). Трябвало да премина през още кръгове – щели да ни изпитват, за да се докажем. Поискаха да напиша дълъг аналитичен коментар на тема антикризисните мерки на правителството. И още един обзорен материал – за икономическото, социално и политическо развитие на България през последните 10 години. Обзорен труд, който би ми донесъл внушителен хонорар, ако е за издателство или научна степен във висше училище, защото е достойна тема за докторантура например. Имаше и тест на тема какви заглавия на рубрики на новини бих поставил, с какъв акцент и уклон и т.н.
Предадох всичко в срок и зачаках. 

Получих заветното и бленувано телефонно обаждане. Женски глас ми обясни, че биха могли да ме наемат за 1, 000 лева месечно. Уточниха, че не било онлайн медия, а по-скоро сайт на политическо движение. Трябвало да работя дистанционно – редакторска работа, да пише коментари. 

Но, отново има „но“, ... 

Този път дойде изискването да съм на разположение по график, за да ме „пробват“ какви новини мога да „селектирам“.  Под тои термин се има предвид да отсявам и да копи-пействам правилните идеологически новини, които да са в унисон с партийната повеля.
Трябвало да напиша и „едно-две коментарчета по мой избор, но можело и те да ми възложат темата“. Трябвало да се ориентират в моята насоченост.  ... Сещате се, нали, става дума за политическите ми пристрастия ... Ако те са в хармония с партийните – одобрен сте!
Капакът на цялата сага бе фактът, че вечерта към 21 часа получих мейл с график и указани часове на моите дежурства онлайн. Изискваше се да си направя профил в съответна „независима“ социално-комуникационна платформа, която уж не се следи или подслушва - „Телеграм“. Видях онлайн разпореждането/разпределението късно, около 23 часа. По вайбър получих краткото: „Писах имейл!“. 

Но, никой не се обади по телефона, за да ме информира, да сподели колегиално, да ме предупреди, да попита, да съгласува ... Къде ти?!?!
По този график трябвало да съм на линия в 8 сутринта на следващия ден, за да работя по поставените задачи. 
И така цяла седмица. 
Без да има отговори – ще имали договор, от кога, кой взима решението, с кого подписвам и т.н.

Останах като сащисан – ама как така постъпват, що за отношение, как може?
Изборът пред мен беше: да се хвана и да обслужвам този, който си поръчваше музиката – в случая медийно съдържание, или да потърся всякаква друга работа, но да остана свободен, да запазя достойнството си и чисто името си. 

Не ми трябваше много време – може би 5-6 минути, за да напиша подобаващ отговор на тази „колежка“, която менажираше целия процес и наемаше  журналисти на свободна практика,,не – възползваше се от нас. 

Избрах достойнството и честността, реших да опазя чисто името си, да практикувам журналистика само и единствено за да казвам Истината, онова, което мисля, да изразявам своите мисли и анализи.
Отказах да бъда поръчков журналист, да бъда марионетка или да съм зависим.
Категорично отказах!
Дори, когато зная, че цената на моя избор може да е глад.


Не зная какво ще ми донесе новата седмица. 
Много често ме питат: Какво стана там в СБЖ? 
Защо не си остана там на работа – висока позиция, заплата, статукво?
Дори считам, че оттеглянето ми – заради принципната ми позиция, сега ми затваря врати към не малко хора и медии, които имат свързаност по всякакви линии. 

Ще търся, ако трябва всякаква работа, за да осигуря на семейството си необходимото.
Не мога да продам душата си.
Изборът ми е да бъда свободен, честен, а перото ми да служи само на Истината.
Не мога да изневеря на себе си, да предам вярата си, да се продам за няколко сребърника.
Зная, че много хора го правят. И това бил разумният компромис.
Е, не мога.
Срамна работа няма! 
Човек трябва почтено и честно да изкарва хляба си. 
Иначе ще му горчи!

Каква е медийната среда у нас?
Има ли свобода на словото?
Зависими ли са журналистите в България?

Съжалявам само, че в момента не съм на ръководна позиция в журналистическия синдикат, за да задействам всички съответни процедури по горните казуси към ответниците.
Но все повече ясно и отчетливо си давам сметка, че на НИКОЙ НЕ МУ ПУКА!
На никой! И за нищо!
Сега е време – разделно. 
Всеки гледа себе си. 
В това жестоко време, явно водещата дума е ОЦЕЛЯВАНЕ!

Все по-ясно и отчетливо виждам:
ЗАПЛАХАТА ИЛИ ОПАСНОСТТА МОЖЕ ДА СА РЕАЛНИ.
НО СТРАХЪТ  Е ИЗБОР, ЧУВСТВО И ЕМОЦИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ВИ РАЗРУШАТ, ТОЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, НО МОЖЕ ДА ВИ ТЛАСНЕ КЪМ НЕПОПРАВИМИ ЩЕТИ ЗА САМИТЕ ВАС.

Аз избирам да живея достойно и честно.
Дори и да е трудно – това е пътят на Светлината!

СЕМ допусна шестмата кандидати за Генерален директор на БНР до изслушване



Нюз БГ Репортер

СЕМ допусна и шестимата кандидати за генерален директор на БНР до изслушване. Това каза председателката на регулаторния орган София Владимирова пред медиите. До третия етап на  конкурса, който ще се състои 20-21 януари тази година, ще имат достъп да представят своите концепции по реда на подаването на документите Антон Митов, Александър Велев, Митко Димитров, Жени Гаджалова, Антон Балтаков и Даниела Манолова. Тяхната професионална и организационна мениджърска компетентност отговаря на изискванията на СЕМ, посочиха от регулатора. Новият генерален директор ще бъде избран измежду шестимата на 22-ри януари. От надпреварата отпадна Валерий Тодоров, а мотивът на надзорниците бе, че той не се е отписал навреме от Търговския регистър, както изисква закона, а го е направил едва на следващия ден. С отворено писмо Тодоров опроверга констатацията на СЕМ, но това не доведе до никакви фактически промени в статута му на кандидат и той отпадна от надпреварата. До избирането на Генерален директор на БНР шеф на Старата къща остава един от кандидатите – Антон Митов, който бе назначен от СЕМ за временно управляващ до провеждането на конкурса.