Показват се публикациите с етикет устав. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет устав. Показване на всички публикации

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: СБЖ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВ УСТАВ, ОТ НОВО УПРАВИТЕЛНО ТЯЛО, ОТ АДМИНИСТНАЦИЯ С ЧОВЕШКИ ОБРАЗ!"



През последните четири години работихме в изключително трудни и тежки условия – сподели с огорчение наскоро Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ. И добави, че членовете на ръководството на Съюза не са били узаконени. Пред трети страни това пораждало редица трудности, а така също и по отношение на легитимацията и влизането в пълния обем от правомощия. СБЖ спечели на три инстанции всички дела, водени през цялото време на мандата срещу законния избор на ръководството на нашата организация. На 12-ти август т.г. състав на Софийски градски съд постанови вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на СБЖ на новите членове и заличаване на досегашните. Агенцията по вписвания изпълни разпореждането на съда едва на 8-ми октомври 2019 г.

Във връзка с приключване на съдебните и административни процедури на 9-ти октомври И. Върбанов внася свое становище в Секретариата на СБЖ, настоявайки на следващото заседание на Управителния съвет първа точка в дневния ред да бъде една единствена: ОБСЪЖДАНЕ И НАСРОЧВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ, КОЕТО ДА Е ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО ЗА СБЖ в непродължителен срок от време за избор на легитимно ръководство. Идентично на неговото предложение прави и колегата Светослав Терзиев. Присъстващите членове на УС на СБЖ категорично отхвърлят разглеждането на такава точка. В знак на протест с Върбанов и Светослав Терзиев напускат заседанието на УС. По време на гласуването те получават подкрепа под формата на трети глас единствено от Валентин Колев.

Съюзът на българските журналисти е най-старата и най-многобройна професионално-творческа медийна структура у нас. Има над 4500 члена и повече от 160 дружества в цялата страна. СБЖ е правоприемник на Дружеството на столичните журналисти, основано през 1904 г. и на Съюза на професионалните провинциални журналисти, създаден през 1924 г. Организация с над стогодишна история в полза на обществото. В специалната декларация, приета от УС на СБЖ тези дни, се дава една моментална снимка на журналистиката и медийния пазар в българското общество. Изразява се дълбоко възмущение от нарушаване правата на журналистите и свободата на словото в България, както и депозираните депутатски промени в законопроекта, целящи да извадят на светло собствениците и финансирането на всички медии в страната.

Несъмнено всеки по своему вижда пътищата на помирението. Правоведи, социолози, депутати мислят какви законови норми да приемат за закрила на журналистическата професия и свободата на словото, за да гарантират бъдещите законодателни промени. От една архитектурна скица лесно можем да се информираме каква планирана сграда се строи, но тя по никакъв начин не може да ни каже дали ще бъдат щастливи нейните наематели. Така и най-добрият анонс за свободата на словото в медиите едва ли ще удовлетвори професионалните журналисти, работещи в тях, ако не се проведе оживен диспут с една колегиална, не само софийска, но и извънстолична професионална аудитория. Тя неминуемо трябва да бъде подплатена от жажда за съзидание, солидарност и прошка, за да се формира комбинацията от тези елементи на гражданския феномен – журналистическа личност. В момента СБЖ е болен и той не се нуждае от прекрасното някакво „партийно лекарство“, което ще бъде изготвено едва след неговата гибел.

СБЖ се нуждае от нов устав, от ново управително тяло, от съюзна администрация с човешки образ, без жителство…

Докато някога в работническите столове готвачките слагаха сол на око за да овкусят манджата, то членовете на управителния съвет на СБЖ и другите колективни органи в управлението, било и днес, в 21-ви век, трябва да премерват всичко по съвест и с отговорност. Според медиците на всеки осем години човек трябва да сменя своята работа, тъй като за това време напълно се подменят клетките на тялото и кръвта, така и всеки член на УС на СБЖ за това време става друг човек. Затова трябва да се помисли за мандатност в ръководните органи до два пъти, като всеки новоизбран член в управителното съюзно тяло да подпише и клетвена декларация за лоялност, защото СБЖ е сдружение в частна полза съгласно действащия закон за нестопанските организации и да се пресекат още в зародиш решения и действия, водещи към лично облагодетелстване на определени лица. Обществото няма съвест, то има закон и ако правим всичко според закона, значи живеем според съвестта си. Не бива да си мислим, че сегашното ръководство на СБЖ е една консерва, в която има създаден отдавна един отдел за химни и кантати и да си въобразяваме, че ги имаме. За жалост, този отдел в случая СБЖ няма крупен композитор, равен по сила на Хендел, затова все едно – нищо няма да се получи. В тази ситуация и куция няма да се научи да тича, колкото и пари да се похарчат за него. Управителният съвет на СБЖ, както Контролният съвет на съюза, по броя на заседанията си и по взетите решения доказват, че се нуждаят от отговорни, дисциплинирани и с повече професионализъм членове, за да се работи ефективно и да се вземат обществено значими за професията решения. Защото всички знаем, че с чужди ръце добра работа не се върши.

Считам, че в СБЖ е дошло времето при зачестилите уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, както и множество нарушения на трудовото законодателство в националните и регионални медии, да се създаде най-сетне комисия „Журналистическо трудово аташе“, а защо пък не и Български журналистически омбудсман, по примера на някои европейски държави, където има освен общонационален омбудсман и омбудсман на въоръжените сили например. Какво е омбудсманът? Първо – той не е съдия. Второ – омбудсманът не е институция на Гражданското общество. Той е институция на държавата в помощ на Гражданското общество. Българският журналистически омбудсман, като независима и автономна личност, ще се избира от общото събрание на СБЖ за два мандата и несменяемост.

В живота си, освен добри хора, съм срещал и недоброжелатели. Аз лично мисля, че лоши хора няма. Лоши могат да бъдат само техните помисли и дела. Невинаги човек знае какво ще последва, но и не бива да забравя за отговорността, която носи за станалото. И нека не забравяме, че характерът на човека не трябва да се измерва с пълната му свобода. Така съм свикнал още от времето на детските си години, които прекарах на пловдивската улица „Иван Вазов“ №10. Там, за сведение на читателите, се помещаваше Домът за деца и юноши „Вълко Червенков“ или казано по-просто – един дом за сираци. В моята многогодишна професионална журналистическа кариера като кореспондент на БТА в страната и чужбина и ръководител на Южнобългарското бюро на Агенция „София Прес“, винаги съм се старал да бъда коректен и точен в работата си. Счетоводството на живота е такова, че понякога можеш да пожертваш своето днес, за да имаш своето утре. Такива са безпогрешните везни на битието.
Затова като станах професионален журналист се запитах: има ли значение дали ще се давя в една река или в една епоха? Затова като бетеанец се потопих в политиката. За мен тя бе като наука за неотложните неща, без да забравям думите на големия Лозан Стрелков, че нищо не е политически правилно, ако е морално погрешно. Тъй като заговорих за политика, нека поясня, че политика е война без кръвопролития. Докато войната си остава политика с кръвопролития, дори и днес – в 21-ви век. Затова гледам и оценявам свободата на словото в медиите, като енория на журнализма и толерантността. Толерантността за нас, журналистите, е средство за борба с омразата, с невежеството, с разделението на „ние“ и „те“. Тя е условие за мир, демокрация и устойчиво развитие. Затова колегиумът на Международната академия по журналистика – Европрес, избра за свой професионален празник Международния ден на толерантността – 16-ти ноември, обявен от ООН. На този ден официално бе открит и паметният знак на военните кореспонденти, отразявали Балканския театър на военните действия през 1877–1878 г. – предходници на журналистиката в освободена България.

За нас, журналистите, толерантността е хармония в многообразието. Важните неща в живота, както е казал Екзюпери, не се виждат с очите, а със сърцето…

И още нещо, нека помним, че времето е билката, която лекува всички болести, а здравето – хонорар за журналистите – мъдреци, които остават непризнатите законотворци на света.




Пловдив Dr Георги Найденов Phd